Моето семейство и други животни

Заглавие: Моето семейство и други животни
Автор: Джералд Даръл
Издател: Отечество 1984

Реших да започна 2016та с нещо позитивно, с надеждата откъм четива да е по-удачна от изминалата. За целта импулсивното решение по Нова Година да препрочета „Моето семейство и други животни“ се оказа по-скоро сполучливо решение.

Това разбира се не ми е първото четене; всъщност е поредно, но със значителна разлика от близо десетина години от предишното. Също така, с оглед на многобройните издания до момента на български няма да навлизам подробно в сюжета. Съвсем накратко – това са спомените на големият английски естественик Джералд Даръл за ранното му детство, когато заедно със семейството си прекарва пет години на гръцкия остров Корфу, през което време интересът му към дивия свят прераства в безрезервна любов и призвание.

Не смятам и да правя кой знае какви коментари. Факт е, че днес в някаква степен гледам с малко по-други очи от преди и съм наясно с някои от недостатъците на самия текст (тоест някои умишлени неточности и не съвсем точната хронологична последователност), но за мое щастие това не промени самото ми отношение към книгата. А ценното си е там, и си е все така забавно. И хуморът, предизвикващ смях с глас, и уникалните типажи – и сред семейството, и сред приятелския кръг – са си все така привлекателни и сгряващи. Както и рядко топлото описание на едно наистина щастливо детство, изпълнено с открития, преживявания и безвремие, съпътствани от искрен оптимизъм. Все неща, които се улавям, че все повече и повече ми липсват в скорошните ми четива.

Едно време, когато бях доста по-малък и доста по-малко прочел, „Моето семейство и други животни“ се беше наместила трайно сред любимите ми книги. С годините интересите ми щъкаха накъде ли не, понякога много далеч от природа и животинския свят, но някъде на позабравен план историите от детството на Джералд Даръл са си стояли и чакали да се върна обратно към тях. Е, случи се. И беше хубаво.