Дървото на Вси Светии

Заглавие: Дървото на Вси Светии
Автор: Рей Бредбъри
Издател: изд. „Георги Бакалов“, 1981, библиотека Галактика 23

Рей Бредбъри за пореден път успява да ме впечатли с умението си да размива границите между жанровете и да постига смайващи литературни резултати от наглед никакви предпоставки. „Дървото на Вси светии“ е типичен пример за последното с успешната си симбиоза между юношески приключенски роман с щипка хорър за гарнитура.

В малко безименно американско градче настъпва нощта на Вси Светии (или както е по-известна днес с оригиналното си транслитерирано име, Halloween). За момчетата от града това, разбира се, е повод за празник, до момента, в който се оказва, че Пипкин, негласният им лидер и душата на компанията, най-страхотното момче на планетата, не е в състояние да тръгне веднага и им определя среща при изоставена къща в покрайнините на града. Пристигайки там, останалите разбират, че Пипкин всъщност е отвлечен от неизвестно кого и единствено те могат да го намерят и, ако успеят, да спасят. С помощта на тайнствен непознат, представящ се като Черупко Ребров Погребален Саван, те се отправят на пътешествие из миналото на празника на Вси Светии, опознавайки произхода на празника и ролите на различните му компоненти (страха и прашенето, призраците, маските, сладките) в отношението към мъртвите през вековете и ролята, която са изиграли за оформяне на цивилизацията…

Всичкото това се случва в рамките на смешните от днешна гледна точка 128 страници, но колко много има в тях всъщност е трудно да се опише, затова няма и да се опитвам – просто прочетете книгата и го открийте сами, струва си. Начинът, по който мистиката се омесва с реалността е страхотен, особено към края, но на точно този ден това не трябва да изненадва никого – също както никой не бива да се изненадва колко успешно е представена непосредствената близост, в която съществуват радостта и тъгата, щастието и трагедията, смъртта и животът, както и колко крехък може да е последният. Рей Бредбъри е уникален писател и при все малко остарелият език на превода, майсторството му е увличащо и след тегавото по мое мнение начало, не пуска до край.

Това, което за мен беше най-впечатляващо, е проследяването на ролята на почитта на мъртвите в различните епохи, като се почне от древен Египет, мине се през Елада, Рим, келтските друиди (в този случай запознатият може да определи дори точната година, в която е посещението на героите 🙂 ), средновековен Париж, денят на мъртвите в Мексико и със завършек обратно в наши дни. Във всеки един от тези моменти се описва произхода на поне една от маските, носени от момчетата, както и пътят, по който тя е стигнала до днешната си роля. Разбира се, който се е интересувал има за какво да се залови като неточност, но това в случая не мисля, че е най-важното. Книгата си заслужава да се прочете дори и човек да не е н най-младежките си години.

Сега си давам сметка, че в последно време съм наблегнал неволно на Урсула Ле Гуин и Рей Бредбъри като четива. Към настоящия момент, Бредбъри ми допада чувствително повече.

This entry was posted in books, old school. Bookmark the permalink.

One Response to Дървото на Вси Светии

  1. Юлия Начева says:

    Точно тази книга на Бредбъри не можах да дочета . Три пъти съм я започвала и все не ми се получава.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *