Ако с Фауст не успееш

Заглавие: Ако с Фауст не успееш
Автори: Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Издател: ИК Адамас, 1994

„Ако с Фауст не успееш“ е продължение на „Донеси ми главата на принца!“, съответно явяващи се втора и първа част от „Millennial Contest”, плод на сътрудничеството между две от светилата в американската СФ Зелазни и Шекли. По принцип първият е един от all-time любимите ми писатели, но в този конкретен случай нещо не сработи както хората…

Бързам да отбележа – отново важи наблюдението от „Нов Патрул“, че не е добра идея да се захваща поредна част от серия, когато си забравил какво е ставало в предишните части, дори и отделните книги да са сюжетно независими една от друга. В случая положението се оказа по-лошо, защото за „Донеси ми главата на принца!“ пазех само хубави спомени, които тук не се покриха. Книгата е привидно лековата за четене, хумор има, но нещо липсваше и така и не успях да разбера какво, за да ми хареса наистина.

Сюжетно, силите на Доброто и Злото се готвят за поредното издание на Хилядолетната надпревара, който ще определи коя от двете сили ще е доминираща в следващото хилядолетие. Този път Мефистофел лично се е заел с надпреварата от страна на злите сили, бидейки недоволен от представянето на Аззи в предното издание и провалът на операцията със Спящата красавица. Този път наред е Йохан Фауст, и реално книгата, до колкото съм запознат с материята, представлява своего рода прочит на едновременно на легендата за Фауст и на интерпретацията на Гьоте. Само че, тъй като Мефистофел е твърде праволинеен (твърде меко казано, всъщност), вместо на Фауст се натъква на намъкналия се точно в този момент в дома му разбойник Мак и го взима за истинския Фауст, който пък става неволен свидетел на срещата – с малко, но фатално закъснение, в следствие на което Мак поема по пътя отреден на Фауст, а последният хуква да гони това, което по право би трябвало да е негово. От тук нататък действието преминава през няколко различни епохи, събития и персонажи от действителната история и митология, в частност гръцката.

Не знам до колко е станало ясно от горния пасаж, основно действието върви през очите на Мак и Фауст, а Аззи, Илит и прочие персонажи от предната част се мяркат епизодично, колкото да объркат кашата окончателно. Като цяло, ако я бях прочел преди десетина години, сигурно щях да съм във възторг, но сега нещо не се получи – дали е заради преобладаващата намеса на Шекли, както се твърди тук – не мога да кажа със сигурност. Освен това, в линка горе се твърди как читателя бил засипван с историческа информация – донякъде е вярно, но пък имам известни резерви спрямо достоверността й (например, твърдо убеден съм, че Четвъртият кръстоносен поход превзема Константинопол през 1204та, а не през 1210, както се твърди тук). Това обаче, което най-много ме подразни, беше преводът – преводачката въобще не си е дала зор да провери как редица имена и понятия са придобили гражданственост в българския език, и в резултат имаме Хенри Дандоло (това, че в оригинала също е Хенри не означава, че в българския превод не трябва да се използва добилото гражданственост Енрико), Калдея, Троис (това последното е град Троа във Франция, бтв), и още разни подобни.

Като цяло, можеше да е много по-добре. Или аз просто съм надраснал този тип четива, знам ли, но се надявам да не е това последното…

This entry was posted in books, fantasy, Зелазни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *