Дюна

Заглавие: Дюна
Автор: Франк Хърбърт
Издател: Аргус 1997

Дали „Дюна“, както е предадено заглавието в преизданието на Аргус (което аз препрочетох), или „Дюн“, както е по-популярният и по-стар превод от Библиотека „Галактика“ е по-добро предаване на името, не се наемам да кажа. Всъщност не се наемам и да пиша кой знае какво за точно тази книга – едва ли има читател на фантастика, който да не я е чел и да си е изградил собствено мнение за нея.

За „Дюна“ или „Дюн“ реално всичко е казано. Това не е просто книга, а цяла уникална вселена, със своите най-различни планети, култури, религии и организации. Не само Аракис, известна още като Дюна, ами и кратките щрихи спрямо Салуса Секундус, Каладън, Гайъди Прайм или появяващите се в следващите книги Тлейлакс и Икс също допринасят за богатството на вселената. Също и вдъхновилият какво ли не новофеодален строй на империята или уникалните организации като Бене Гесерит (или Бин Джезърит в първия превод, но заради предполагаемия латински произход на името предпочитам аз лично новата редакция на превода), Свободните или сардаукарите. Именно вселената е едно от най-големите богатства в книгата, не само в първата. Другото са различните обхванати тематики, било то политика, икономика, религия, екология, фанатизъм. Явната алегория на пустинна планета Аракис и Подправката и Близкия Изток и петрола не са тайна за никого, но е малко плашещо как повече от 50 години след написването и първото издание на „Дюна“ тези теми са все още актуални. Засилените ориенталски влияния също не са тайна за никого – чувал съм даже, че и при двете издания, ползващи един и същ, но редактиран откъм понятия превод, част от такивата за още по-замаскирани. Това също е част от чара на книгата и от духа на времето, в което е писана, макар и понастоящем да не съм голям привърженик на точно тези вдъхновения. Всъщност, впоследствие си дадох сметка, че днес, на настоящия си акъл, сякаш по-добре разбрах и текста, и идеите, в сравнение с предишните прочети, датиращи кой знае от кога, вече даже не си спомням. Добре е, като се случи така с препрочит и той ти заговори още по-ясно от преди.

Иначе, с днешния ми поглед и със съвременните тенденции в писането, не знам дали е удачно решението да се разкрива още в самото начало кой е предателят, или пък съдбата на някои наглед важни персонажи – като Рабан – да се реши зад кадър. Но това не е от такова значение. „Дюна“ си остава хубава и важна не само за жанра книга, или поне това важи за едноименната и първа от поредицата. За по-нанатъшните продължения имам доста противоречиви спомени и не знам дали ще продължа и с техния препрочит. Виж, с дописваниците след кончината на Франк Хърбърт със сигурност няма да се срещнем.

This entry was posted in books, sci-fi, space opera. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *