The Chronicles of Corum

Заглавие: The Chronicles of Corum
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Gollancz 2002

След доста продължителна пауза, най-накрая дойде моментът да се завърнем за кратко в Мултивселената на Майкъл Муркок с втората трилогия за Corum Jhaelen Irsei, последният от вадагите, Принцът в в алената мантия. В други издания тази втора трилогия е известна под името „Corum, the Prince with the Silver Hand“ – на база на новото прозвище на Корум – и се състои от следните три части – „The Bull and the Spear“, „The Oak and the Ram“, „The Sword and the Stallion“.

„The Bull and the Spear“ започва повече от 80 години след края на „The King of Swords“ и седем години след смъртта на Ралина. Корум, потънал в поредна меланхолия след смъртта й, започва да чува гласова в съня си, които сякаш го призовават за нещо. Но едва след повторната поява на Jhary-a-Conel, спътника на шампиони, Корум решава да се отзове на призива. В следствие на което се озовава в друг свят, който се оказва неговия, но в много далечното бъдеще. Там, последните Мабдени (т.е. хората), потомци на народа на Ралина, са впримчени в безнадеждна борба със седем практически неубиваеми гиганта, Fhoi Myore и подчинените им, чието присъствие е докарало ненавременна тежка зима на света и го е изменила до неузнаваемост. За да успее да ги надвие, Корум трябва да открие загубените реликви на хората, начело с едно копие с произход от друг свят. Като през цялото време до края е измъчван от загадъчната прокоба да се бои от арфа, брат и хубост…

„The Oak and the Ram“ започва малко след края на предишната и наглед победата в нея. Сега вече оцелелите хора започват да установяват контакт с други оцелели и да кроят планове за окончателното ликвидиране или поне прогонване на Fhoi Myore, така, както някога са го сторили предците им. За целта обаче им е нужен архидруидът Амергин, върховен крал на хората, изчезнал при завладяването на столицата си Каер Лъд. Корум се нагърбва с тази мисия, но може би по-важната е да открие как да върне разума на Амергин, а за това се налага да се впусне в още едно пътешествие.

„The Sword and the Stallion“ е последната книга с главен герой Корум и в началото ? подготовката за финалната битка с Fhoi Myore и подчинените им е почти завършена. Но една недпредпазлива реплика на Илбрек, Sidhi гигантът и съюзник на хората, както и пристигането на неколцината последни оцелели от най-отдалечения човешки остров изпраща Корум и Илбрек в търсене на загадъчни, много съмнителни и със сигурност опасни съюзници на остров, появил се от друго измерение и останал загадъчен и опасен – енигматичните Малибани и техният предводител Сартрик. Само че ще успеят ли да ги убедят да помогнат? И навреме ли? А дори и да успеят, какво го очаква Корум, след като съмненията са завладели съратниците му?

С тези три книги, отново с общо под 600 страници, завършва историята на Корум, който, заедно с Хоукмуун, по-късно е почти изцяло пренебрегван от Муркок, въпреки използваните елементи от света му (наприме в „The Dragon in the Sword”). Корум вече започва да проявява меланхолията и потиснатостта на останалите инкарнации на Вечния Шампион, но въпреки това си остава най-нормалната му такава и най-подходяща за навлизане в цялостната концепция на Муркок. В сравнение с предната трилогия, тук келтските влияния са откровено очевидни, до степен да са директни заемки от ирландски, корнуелски и уелски митове и легенди – главните антагонисти Fhoi Myore на практика са Фоморите от ирландските легенди, Sidhi очевадно са Sidhe пак от там, Corum Llew Ereint, новият прякор на Корум, е директно взет от уелския Lludd Llaw Eraint, а самият Корум придобива черти и на ирландският аналог Нуада, който също остава еднорък и използва сребърна ръка. Имена като Амергин, Medhbh (т.е. Maeve), Гофанон и Мананан също са очевидни, а целият конфликт много напомня на сблъсъка между Туаха де Данан и Фоморите. И това са само част от заемките. От муркоковата мултивселена пък Малибаните твърде много напомнят на Елриковите Мелнибонци, а от по-честите персонажи, освен вече споменатият Jhary-a-Conel се появява отново и Gaynor the Damned в наглед важна, а в действителност основно бъбрива роля. Е, поне оцелява до края и присъства на финала, който пък финал носи духа на Елриковия такъв.

В заключение, Хрониките на Корум са достойно продължение на първата серия и чуден представител на ранния седемдесетарски период на Муркок, където мрачния нихилизъм от ранното му творчество е силно туширан, а идеите изкристализират. Все пак е добра идея да се чете след първата трилогия, която пък е едно от най-удачните входни точки към сагата за Вечния Шампион и Космическото равновесие между Ред и Хаос.

This entry was posted in books, fantasy, multiverse. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *