Великите мореплаватели на XVIII век

Заглавие: Великите мореплаватели на XVIII век
Автор: Жул Верн
Издател: Отечество 1990

Преди доста вече години обожавах книгите за мореплаватели и за периода на Великите Географски открития, до степен да съжалявам, че не съм се родил по онова време (ех, детска му наивност…). Тогава, основно под влияние на Списание Дъга, обожавах историите за плаванията на Джеймс Кук, Ла Перуз и останалите, като любима ми беше адаптацията в романизирана форма „Капитани на фрегати“. Пак тогава, „Великите мореплаватели на XVIII век“ не успя да ме впечатли толкова, основно заради доста по-сухия си стил, който поне на онази ми възраст не ме предразполагаше толкова. Преди няколко седмици обаче, докато търсех нещо съвсем друго, ми изпадна бройката ми, която си пазя от онова време, и кратката справка какво беше това, прерастна в препрочит.

Бързо си дадох сметка какво ме е отблъснало навремето – книгата е по-скоро хроника и определено не е роман. Освен това стилът е доста суховат и на моменти телеграфичен, но изненадващо днес това не ми попречи изобщо. Освен това, книгата е пълна с цитати от спомени и записки на участници в пътешествията, на базата на които са написани на практика всички книги по темата. Въобще, на днешния ми акъл мога да оценя „Великите мореплаватели на XVIII век“ доста по-високо от преди, включително и заради разнообразието, разглеждането не само на английски и френски мореплаватели, а и заради изследванията примерно на субсахарна и екваториална Африка (написаното на страниците там хич не е положително в полза на живеещите там, но това не е кой знае каква изненада), на Азия на и двете Америки като допълнение към Пасифика и островите в Полинезия. Така че, хубаво и интересно четиво, а с оглед на искреното уважение, които изпитвам към Жул Верн, няма как да е иначе.

Изданието, което имам, от 1990та, е с твърди корици и изненадващо хубави илюстрации, които ми е трудно да повярвам, че са дело на български художник. За самия текст обаче не мога да се отърва от усещането, че е жертва на така любимите на издатели и редактори от онова време “незначителни съкращения“, които ако наистина ги е имало, ми е просто необяснимо защо са били необходими, след като дори изреченията какво е представлявала Русия до преди Петър Велики са налице. Интересно дали и в предишните издания е така (моето е трето издание), но не знам дали ми се занимава да проверя. Не и в настоящия момент.

This entry was posted in books, мореплавателски. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *