The Shepherd’s Crown

Заглавие: The Shepherd’s Crown
Автор: Тери Пратчет
Издател: Doubleday 2015

„The Shepheard’s Crown“ е последната история от Света на Диска, издадена няколко месеца след смъртта на Тери Пратчет през март 2015та. Като такава, естествено, е напълно очаквано да не е съвсем завършена, въпреки че си има начало, развитие и край, както се упоменава изрично и в послеслова. Пак там обаче е черно на бяло признанието, че по книгата е имало още немалко работа, преди да бъде завършена по критериите на Пратчет. Същото потвърждение дава и Нийл Геймън в интервю около публикацията, споменавайки конкретна нишка, която Тери просто не е успял да завърши приживе…

И въпреки очевидната дори и за мен липса на завършеност и полиране, „The Shepheard’s Crown“ ми хареса, и съм на мнение, че е по-добра от последните две, ако не и три книги от Света на Диска. Сигурно и по-добра щеше да стане, ако беше имала шанса да бъде завършена. Това е типичен късен Пратчет, в който хуморът е на заден план, но не толкова на заден, и с типичните за Пратчет послания, и спада към сериите за вещиците и Тифани, с въпросната в главната роля. Реално, това е пета и последна книга за Тифани, както и последна за вещиците като цяло. Много последни станаха, но наистина, това е книга за край, но и все пак за начало, началото на Тифани като общопризната и заслужила старша вещица. Иначе сюжетът се занимава и с поредния опит на елфите да нахлуят, едновременно на две места и след вътрешен преврат, след който са заменили кралицата си. Въпросната, вече под истинското си име, се озовава под опеката на Тифани и получава съвсем различен поглед върху света и разбиранията си, които започват да търпят сериозна промяна. Както и лоялността й.

Уви, голяма част от всичкото това остава недоизказана, и финалният конфликт с елфите се решава доста бързо, но това е част от цялостната недовършеност, за която стана дума. За отбелязване е появата на поредния Керът, на име Джефри, който този път служи на Пратчет да се заиграе с поредния стереотип – защо няма мъже вещици? Досущ, както навремето Ескарина Смит беше първата жена магьосник в „Еманципирана магия“. Честно казано, тази врътка всъщност доста ми хареса. (за момент си представих Джефри с мъжкия еквивалент на думата вещица, т.е. вещер, но после спрях, защото хич не се вписа в представите ми за съвременния смисъл, влаган в думата, нито пък можах да си го представя с два меча; но това е съвсем встрани от темата). Освен това, с оглед на новата поява на елфите, има не една или две референции към „Волният народец“ и „Господари и господарки“, до степен бронята на Маграт, но това само показва чудесен пример за приемственост. Споменавайки Маграт, да, и нея я има, и ред други вещици, на практика почти всички, а покрай пивоталното събитие в началото се мяркат още Ветинари, Ридкъли, Пондър Стибънс.

Поне в моите възприятия, „The Shepheard’s Crown“ е истинската кулминация на Света на Диска. По-добра от „Raising Steam“, макар и недовършена, оставила ме със съжаление, че няма да има повече книги за Света на Диска. Но по-добре така, след като създателят му вече не е между нас.

This entry was posted in books, fantasy, Тери Пратчет. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *