Черната призма

Заглавие: Черната призма
Автор: Брент Уийкс
Издател: Бард 2014

Плюсове:
– Магическата система е хитро измислена и добре реализирана. Предполагам в следващите книги още се набляга на разиките в уменията от различните спектри на светлината.
– Някой-друг сюжетен обрат, които будеха любопитство поне за малко. Финалът беше добър като за първа книга.
– Светът е на технологично ниво около 17 век извън магията и има огнестрелни оръжия, доста приличащи на реалните им аналози. Което е чудесно.

+/-:
– Историята на моменти е интересна, но ми дойде твърде провлачена за вкуса ми.
– В направата на worlbuilding-a има хляб, но…

Минуси:
– … но целият ориенталски привкус просто не ме хвана в правилния момент и не ми допадна. В не малка част светът изглежда просто скициран, но това го отдавам на факта, че книгата е първа част.
– Историята преобладаващо е мудна и тромава. Сюжетът реално се развива за около две седмици, но беше прекалено провлачен.
– Персонажите така и не можаха да ме спечелят. Особено тийнейджърите сред тях.
– Книгата откровено е адресирана към тийнейджъри и на места не просто си личи, ами се набива на очи. Аз явно не съм част от търсената аудитория.
– Книгата определено е повлияна от съвременните политкоректни тенденции и това поне за мен е дразнещо.

„Черната призма“, първата книга от серията „Светлоносецът“, се оказа пореден препъни камък за мен сред представителите на съвременното фентъзи. Не успя да ме ме впечатли достатъчно, а предпоставки имаше. Не ме и разочарова истински, просто ми дойде някак безлична. Затова и толкова невдъхновеният отзив, копиращ иначе стандартна схема с плюсове и минуси. На този етап надали ще продължа със следващите части.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *