Създаването на националните идентичности. Европа XVIII – XX в.

Заглавие: “Създаването на националните идентичности. Европа XVIII – XX в.”
Автор: Ан-Мари Тиес
Издател: Кралица Маб 2011

Определено се измъчих с привидно нищожните 300 страници на тази книга, не знам защо. Може би основната причина беше, че не ми е лесно да приема основната теза, че всички нации всъщност са измислени…
За какво всъщност става дума? Книгата е опит да се проследи възникването и развитието на различните национални идентичности в Европа, съсредоточен върху анализ на набор от елементи, които идеолозите на национализма са използвали – предци, основатели, език, фолклор, обичаи, паметници, литература, музика и прочие. Дали е успешен опитът? Ами, не знам. Интернет изобилства от хвалебствени отзиви за книгата, но аз бих си позволил да не се съглася напълно с тях. Защо?

На първо място, заради стила на книгата. За съжаление, не може да се отрече, че книгата е с по-скоро разхвърляно изложение, с преобладаващо академичен и на моменти тежък изказ, тук-там разнообразяван от зле прикрита ирония, особено в боравенето с примерите. На второ място, заради липсата на добро въведение, и най-вече, липса на дефиниции. Може би било добре, ако беше уточнила разликите между понятията „етнос“, „нация“ и „народ“ преди да започне да си развива тезите. И на трето, защото аз поне така и не разбрах каква е целта на целия труд, освен да срине със земята всичко, което по някакъв начин обединява хората – фолклор, народни приказки, изкуство, общност? И при все, че е изрично казано в заглавието, че обхваща само Европа, защо само там?

Изследването наистина обхваща цяла Европа, макар че за някои държави представянето е много бегло и между другото (например, за пореден път се вижда, че французите не познават и не искат да опознаят България (частта за България, колкото и малка да е тя, е „предоставена“ от българка, не е писана лично)). И, ако за някои от описаните случаи защитените тези са верни (Осиан на Джеймс Макферсън и Йоло Морганг например), то как точно от това следва, че важат и за останалите? Всъщност от тук нататък просто ще изредя въпросите, които си задавах докато четях книгата, колкото и хаотични да са (пиша този текст в 5 сутринта и определено липсата на сън ми се отразява!). Това, което наистина не разбрах, е, умишлено ли акцентът е върху културата (музика, литература, изкуства, фолклор), а не се прави дори и бегъл опит да се направи и по-глобален обзор на останалите фактори, довели до появата на националните движения? Защо няма опит за анализ на цели и мотивация за появата на този тип движения, в контекста на епохата на появата си? Или наистина леко загатнатата теза, че всичко това уж се е правило с цел да се неутрализира френското влияние е единствена и достатъчна? И като стана дума за френско влияние, защо не се споменава нищо за ролята на религията и армията във формирането на нациите – ако беше, може би щеше да се изненада коя е първата национална армия (френската революционна такава). А може би нарочно е пропуснато? На практика, според авторката всичко е измислено да служи на националната идея – като се стигне до спорт, туризъм, фолклорни ансамбли, та до Олимпийските игри и Tour de France?!

От национализма ползи е имало, всъщност, както и самата авторка загатва, именно чрез него се е стигнало до обществото, което е преобладаващо днес в Европа – чрез него постепенно отпада абсолютната власт на монарсите, хората получават все повече права спрямо предишните векове, засилва се секуларизацията и постепенно отпада крепостничеството. Защо е тогава това яростно отрицание, само заради достигнатите крайности през 20ти век ли? Или това е просто поредната ултралиберална защита на мултикултурализма? (Книгата е писана и издадена за първи път през 90-те години, когато последният още не даваше вид на компрометиран и все още се защитаваше масово; в наши дни и министър председатели си позволяват изказвания, че нещата не са толкова розови и намирисва на провал). Или може би големият проблем е, че съдържанието на понятията либерализъм, консерватизъм и национализъм не е същото като през 18 век (когато бунтът е бил срещу монархическите линии и благородническите касти), и че днес национализмът има нужда от преработка, а не само от отхвърляне и клеймене?

Не бива да остава впечатлението, че съм напълно несъгласен с тезите на Тиес – всъщност и в наши дни се наблюдават подобни процеси на югозапад от България, а някои от примерите в книгата наистина илюстрират крещящи дивотии (например румънците и даките), но нима това означава, че абсолютно всичко останало е измислено?

Спирам, защото се получи прекалено хаотично, а освен това ми липсват достатъчно познания, за да си позволя детайлни коментари (и освен това наближава шест сутринта, не съм спал и ако бях надали изобщо щях да се занимавам да пиша това ревю, както си мислех първоначално). По мое мнение, на тази книга всъщност биха се зарадвали най-вече крайните либерали, за които всичко, свързано с думичките национализъм и нация, им действа отблъскващо. Не бих се осмелил да я препоръчам на никого, особено пък ако не е привърженик на модерната в последните години дисциплина „разбиване на митове“. Но от друга страна, все пак е различен поглед върху доста наболял проблем – за който, уви, предложено решение не видях. А само громене…

This entry was posted in books, history. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *