Петата купа

Заглавие: Петата купа
Автор: Дан Симънс
Издател: Сиела 2015

Не мога да си обясня защо толкова рядко посягах към книгите на Дан Симънс, въпреки че двете части на внушителната „Хиперион“, а също и „Илион“ и „Олимп“ ми бяха харесали доста. Или поне досега така беше. След „Петата купа“вероятността пак да прочета още някоя книга на Дан Симънс нарастна значително.

За разлика от Хиперионите, „Петата купа“ не е фантастика, а нещо средно между криминален, исторически и приключенски роман, и то в класическите традиции на жанра. Класически до степен главен герой да е не кой да е, а лично Шерлок Холмс! Всъщност един от главните герои, другият е американският писател Хенри Джеймс, чиято роля далеч не е като на доктор Уотсън. През една дъждовна пролетна нощ през 1893та в Париж въпросният Хенри Джеймс, отчаян от досегашните си неуспехи, замисля да извърши самоубийство и е на крачка да го стори, но е спрян буквално в последния момент от изневиделица появилият се Шерлок Холмс, който от своя страна има собствени терзания – дали пък всъщност изобщо не е истински, а просто един литературен герой? Преди да се усети, Джеймс, не съвсем доброволно, пътува към Америка, за да вземе участие в новото разследване на Холмс. Нежеланието на Джеймс произлиза най-вече от факта, че е познавал жертвата, Клоувър Адамс, близък приятел е със съпруга й и още неколцина семейни приятели, както и от факта, че случаят всъщност е отпреди повече от седем години и е прието да се смята, че е самоубийство. Както винаги, нещата далеч не са толкова прости, и този наглед ясен и приключен случай е само малка брънка от доста по-заплетения истински случай на Холмс, заради който всъщност той отива в Щатите и заради който две години по-рано е инсценирал смъртта си в сблъсък с професор Мориарти при водопада Райхенбах.

Да, действието върви бавно и на моменти откровено мудно, тук там има и някое друго твърде подробно описание на пищни и продължителни вечери, но на мен всичкото това някак много добре ми се вписа в цялата псевдо-викторианска обстановка и съвсем в духа на периода. Развитието на криминалната загадка също беше добре направено, разкривано на малки порции и плавно буквално до последната глава, като ме остави истински доволен. Истинският случай, мащабът му и „инвестираността“ на Холмс и брат му Майкрофт в него може би наистина изглежда over-the-top на моменти, но за мен беше напълно задоволителен. Досущ като отношението към анархистите и „разбиранията“ им, както и към подготвяният от тях заговор. Симънс ме впечатли отново с факта колко дъбоко е навлязъл в епохата с нравите и особеностите й, както и със събития е персонажи. На страниците се мяркат още Самюъл Клемънс, по-известен с псевдонима си, бъдещия президент Теодор Рузвелт, Луис Карол, най-вече като математик и с истинското си име Чарлс Доджсън и като някогашен преподавател на Майкрофт. Нерядко се споменава и за самия Артър Конан Дойл, предаден като агент на Уотсън и еднакво заподозрян ведно с него в тоталното опорочаване на истината в приключенията на Шерлок Холмс. За основен пример е използван разказът „Тайната на заключената стая“ на Конан Дойл, но като порових малко, по-скоро разчепкването на уж действително случилото се настоящата книга е опит да се нагласи историята от разказа към бъдеща книга на Джеймс, която уви, не съм чел. Плюс опит за психологически портрет върху Холмс. Впечатлих се от начина, по който бяха използвани професор Мориарти и Ирен Адлер, а също и от развитието на втората. Симънс определено се е забавлявал. А аз се смях с глас на споменаването на обещаващия млад белгийски полицай на име Поаро.

Хубава книга, заслужаваше си четенето, поне за мен, а и някак успя да ми пробуди някой друг спомен за хубавите истории на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс. Сега може би идва времето да наваксам с каквото не съм чел на Дан Симънс, и да се запозная с творчеството на Хенри Джеймс. Но няма да бързам.

This entry was posted in adventure, books, mystery, криминални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *