Многоликият Столичанин

Заглавие: Многоликият Столичанин
Автор: Владимир Свинтила
Издател: Изток-Запад 2011

Странен беше опитът ми с тази книга. В един момент към началото бях готов буквално да я захвърля, но добре, че не се отказах. Както се оказа, имало е какво да науча, макар че част от наученото изобщо не ми хареса. Това е опит за социопсихологически описания на различните типажи софийски обитатели в края на 30те години на миналия век, до към преврата на девети септември, когато немалко от въпросните уж изчезват. Имам известни съмнения до колко са изчезнали, но както и да е. Сблъсках се с някои думи, които отдавна не бях чувал да се използват, и разбрах откъде произлизат повечето от тях, или поне какво са обозначавали на времето. Причината да ми бъде даже неприятна в началото беше откровено критичния тон спрямо буржоазията и монархията, така контрастиращи с представите, които си бях изградил за този период, и които явно трябва да ревизирам. Критичният тон е обуславян от представата за общество в криза по много направления, общество без устои и в упадък, което пък се отдава и на начина на управление след 1934-та и зверските корупция, чиновнически произвол и монополи. Най-неприятният извод обаче си остава фактът, че редица порядки и дивотии от времето на комунизма са били налице още от преди него, от края на 30те години, някои от които са споменати и в предното изречение, но също и потискането на частната инициатива, прекалено многото чиновници и намесата им където не им е работа, етатизмът… Не са приятни тия изводи, никак, защото доказват, че семената вече са били налице за да се развие онзи строй. Той просто се е оказал подходящите тор и хербицид, за да избуят.

This entry was posted in books, българска история, Български, спомени. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *