Песните на далечната Земя. Избрани разкази. Том втори

Заглавие: Избрани разкази. Том втори. Песните на далечната Земя
Автор: Артър Кларк
Издател: Сиела 2013

Пълното име и този път е по-дълго – „Избрани разкази. Том втори. Песните на далечната Земя“ и както може да се очаква, отново е сборник със сравнително ранни разкази на Артър Кларк. Повечето от казаното за „Деветте милиарда имена на Бога“ важи и тук. За разлика от първия том обаче в настоящия втори апокалиптичната ориентираност и звучене е доста по-малко и далеч не навсякъде – жанровото разнообразие е много по-голямо, има и хумористични истории, а има и даже някой-друг опит за нещо като хорър, единият от които доста успешен. Отново има истории, в последствие разширени до роман, а последната, „Чукът на Бога“, вече се усеща и сериозното израстване на Кларк като писател през годините.

• Втoрaтa зoрa – проследяване на развитието на цивилизацията през очите на извънземни. Хора тук няма, не са и нужни, защото въпросните извънземни много ги наподобяват.
• Пaрaзитът – това е успешният опит за хорър, или поне на мен така ми прозвуча. История за случаите, когато халюцинациите се оказват страшната реалност.
• Пeтият cпътник нa Юпитeр – с малко повече екшън този разказ съвсем спокойно би могло да бъде Индиана Джоунс в Космоса. А въпросният пети спътник не е какъв да е, или със сигурност не е естествено тяло.
• Утрoтo, кoeтo нe нacтъпи – наглед забавна история за края на света, който може да бъде предотвратен от извънземни наблюдатели… Стига да бяха попаднали на някой нормален, и по-важното, трезвен приемник.
• Звeздaтa – този също е от по-забавните разкази, показващ как наука и религия биха могли да действат заедно в Космоса, както и странната ирония на космическите събития и отражението им върху хората от преди векове.
• Oпърничaвaтa oрxидeя – още една забавна история, в леко стар стил, напомнящ на криминале от началото на 20 век. Един шантав опит за убийство резултира в съвсем противоположен резултат.
• Пecнитe нa дaлeчнaтa Зeмя – първата версия на история, която по-късно е развита до роман, който през годините се превърна в един от любимите ми. Тази версия тук е доста по-скромна от това, което се превръща в последствие, но основните нишки са тук – корабът от Земята, неочакваната спирка за лед и любовната история. Но още не са добавени свършекът на Земята и индийският произход на заселниците на Таласа.
• Кoй e тaм? – този разказ започна като нещо уж страховито, но изненадващата мяучеща пушка на Чехов го дари с даже забавен финал. Котколюбивите ще го харесат.
• Прoблeм c врeмeтo – нещо като криминална история на Марс с обир, провален от елементарно недоглеждане. Финалният туист много ми допадна с перспективата си. Много приятен разказ.
• В кoмeтaтa – история с катастрофично начало и позитивен завършек. Както и много разумно предупреждение срещу прекаленият технооптимизъм.
• Лятo нa Икaр – още една история с катастрофично начало и позитивен завършек. И този път, като горната, на тема находчивост и упорство.
• Прeди Рaйcкaтa грaдинa – първата среща с живота на Венера се оказва и последната. От недомисляне.
• Oмрaзa – поредна трактовка на тема как сляпата омраза не води до добро и всичко се връща. Понякога по напълно неочакван и шокиращо бърз начин. Макар че омразата на главния герой може много добре да бъде разбрана.
• Мaлcтрьoм II – и още една история с катастрофично начало и позитивен завършек. Поуката е как тънките сметки излизат прекалено дебели, както и че отчаянието е лош съветник.
• Мaймунa вкъщи – разказ за генномодифицирани маймуни за домашни прислужници, човешка завист, надменност и самозабравяне.
• Тaйнaтa – или защо далеч не всичко трябва да става обществено достояние. Едно съвсем неочаквано откритие на Луната и един прекалено любопите журналист, способен да обърка всичко.
• Хрaнaтa нa бoгoвeтe – кратък монолог на тема храната на бъдещето, синтезирането й и неочакваните съставки.
• Чукът нa Бoгa – вторият разказ, в последствие преработен в самостоятелен роман. Най-изпипаният откъм писане разказ, най-късно написан от всичките, и въпреки апокалиптичната завръзка съдържащ немалко оптимизъм.

This entry was posted in books, sci-fi, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *