Правдата на Торен

Заглавие: Правдата на Торен
Автор: Ан Леки
Издател: Бард 2014

„Правдата на Торен“ се оказа неочакван препъни камък за мен в научната фантастика, особено на фона на солидното количество награди, които е отнесла. Рядко се е случвало толкова да се подразня на начало на книга, но тук точно това се случи, и ако не беше пустият ми инат да дочитам каквото съм захванал до край, сигурно щях да отвъртя едната звезда и да спра още в началото. В крайна сметка обаче я завърших и резултатът все пак не е изцяло отрицателен. Две звезди, защото елементът на другост все пак го има и е донякъде привлекателен, и защото цялата идея за един интелект в много тела и ограниченията, следващи като се срине свързващата го мрежа или бъде откъснат от нея също беше интересна. Всъщност цялата тема за едно съзнание в много тела беше хубава и що-годе прилично развита. Но останалото беше доста разочароващо.

Като за начало, сюжетът се оказа по-скоро скучен, особено в началото. Към края понабра скорост, но въпреки това си остава на практика просто едно въведение в история, която не съм сигурен дали имам желание да завърша. Историята представлява разказ, развиващ се от една страна в сегашния момент на света, и от друга двадесет години по-рано – една глава е в настоящето, следващата в миналото, освен към края – и се води от страна на персонаж на име Брек. Въпросният персонаж е последният остатък от изкуствения интелект на космическия кораб „Правдата на Торен“ на Радчайската империя. Да, точно така – действието се води от името на изкуствен интелект, не на човек. В линията двадесет години по-рано „Правдата на Торен“ е унищожен, за да прикрие привнесен конфликт в съзнанието на главата на Радчайската империя (помещаващо се, разбира се, в хиляди тела), и в настоящата Брек най-сетне е близо до отмъщението си. Стига да разбере на коя от личностите точно да отмъсти, да надмогне ограниченията на изгубеното колективно съзнание и връзка с мрежата на Радч и евентуално да оцени последиците от действията си, които биха довели до открита гражданска война. Или до по-лошо от страна на близката и доста напреднала извънземна цивилизация, която пък е отговорна за раздвоението и конфликта в съзнанието на управляващата империята личност.

Досега се стараех да избягвам да използвам полово определени описания на персонажите, основно за да влезна в духа на книгата, но и най-вече защото така и не стана съвсем сигурно кой точно какъв пол е. Да, точно така. Обяснението е, че обществото в Радч е толкова напреднало, че полът вече няма никакво социално значение, и даже разделението на половете е изчезнало от езика им. В резултат всичко що е съществително е или в женски род, или в нещо, наподобяващо женски род – например „лейтенанта“, „капитана“ и прочие подобни. Само че на мен цялата тази история с половете ми е нелогична – ако толкова са се развили, че полът вече няма никакво социално значение, защо речта на радчаите е задължително в женски род навсякъде, а не в полово неутрален, както би било логично? Особено предвид, че размножаването си е съвсем нормалното човешко такова, и че в английския си има съвсем нормален среден род. И дори да приемем, че Брек продължава да упорства с използването на женски род дори и в случаите, в които потвърдено става дума за мъже, дори и когато говори на друг език, само заради факта, че е ИИ и това е заложено в нея, пак дразни, предвид колко мащабен интелект се представя да е бил. В един момент всичките тези думи в псевдо женски род просто писват. И дори и в мъжете – да, въпреки изобилието от женски родове за немалко персонажи става ясно какъв пол са всъщност, даже Брек има податки, че е в мъжко тяло; в поведението им няма много мъжки черти. Като стана дума за тяло, да поясня – корабите действително се управляват от изкуствени интелекти, обаче командният състав е от хора. С екипажите обаче е различно. Някои са съставени от хора, но преобладаващо са от човешки тела с унищожено съзнание на пряко подчинение на ИИ, наричани второстепенни (Брек използва точно такова тяло), като такива се придобиват при поредното завоевание и се съхраняват в замразено състояние в трюмовете, докато дотрябват. Гореописаното предполага солидни технически описания, но не е такъв случаят, в действителност техническата част е минимална, а описанията и концепциите са основно на социално ниво. Говорейки за такова, така и не разбрах каква е идеята на ръкавиците и чая и толкова честото им споменаване. Радч конкретно е вдъхновена силно от римската империя и начина, по който тя асимилира завладени народи и религии, но както авторката казва в интервюто в края, радчаите не са римляни в космоса.

Освен това с безкрайния женски род, другото, което грам не ми допадна, бяха студените и силно несимпатични герои. Докато за основният персонаж е очаквано да е такъв, предвид какво всъщност е, за останалите не е. И дразни. За капак има и прекалено много прилики с творчеството на Урсула Ле Ггуин и в частност с “Лявата ръка на мрака” от Хейнския цикъл заради цялостното поведение на радчаите и обществото им, а също и с “Освободеният” заради структурата една глава в настоящено, една в миналото. А не е като да съм им почитател на тия две книги точно.

Като цяло, „Правдата на Торен“ за мен се оказа разочарование, което си остава такова въпреки многото получени награди. Ако я бях зарязал, както си мислех по едно време, сигурно щеше да си отнесе едната звезда в Goodreads, но към края все пак положението малко се подобри. Що се отнася до наградите, все повече се чудя до колко вече се дават заради качествата на произведенията, а не заради други по-конюнктурни причини. Особено що се отнася до Хюгото на „Правдата на Торен“, получено баш в разгара на истерията покрай Sad Puppies. Но това е тема на друг размисъл, за който нямам нито желание, нито нерви да разчепквам. В крайна сметка, защо я дочетох „Правдата на Торен“? Основно с надеждата да открия с какво точно е заслужила всичките овации и белким намеря нещо, което все пак да ме впечатли. Ами, не стана. Но този етап няма да чета продълженията.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *