Лунатици

Заглавие: Лунатици
Автор: Кристофър Кларк
Издател: Ера 2015

Сигурен съм, че в първия момент точно това заглавие, само така, без никакво пояснение, би подвело читателя за точния жанр на произведението. Затова на помощ идва пълното заглавие, а именно „Лунатици: Как Европа прекрачи прага на Първата Световна Война“. Въпросното ясно показва, че става дума за наистина сериозно четиво.

Фактите са известни – тридесет и седем дни след убийството на австрийския ерцхерцог Франц-Фердинанд в Сараево Европа е във война, и то такава, каквато не си е и представяла, че ще се случи и последиците от която са видни и до ден днешен. Причините това да се случи също са обект на множество дискусии, обсъждания, анализи, каквито ще продължи да има и занапред. Както и спорът кой точно е виновен за войната. В настоящата книга Кристофър Кларк проследява в различна степен на детайлност последните години, месеци, седмици и дни преди избухването на военните действия, опирайки се на завидно количество документи и опитвайки се да погледне през позициите на практически всички замесени в това начало, като изтъква още в началото, че всъщност наличните свидетелства са даже много повече от възможното да обхване сам човек. Разбираемо акцентът пада върху Сърбия, Франция, Русия и Великобритания от една страна и върху Австро-Унгария и Германия от друга, но не са пропуснати и Япония, Османската империя и България, като за щастие подходът към нас е максимално обективен и всъщност доказващ, че ролята на България за войната далеч не е толкова голяма, колкото съм чувал да се коментира понякога у нас, че е. Тезата на Кларк е – невинни няма, някои са виновни повече, други по-малко – а както и че за беда в точно този момент е нямало и достатъчно силни и далновидни лидери. Кларк привидно е мек спрямо Германия, традиционно соченият за основен виновник, но пък редом с това изчерпателно показва колко несъстоятелна е в не малко случаи дипломацията й и как косвено това работи срещу нея. Проследяват се и възходът и паденията в отношенията между държавите, като поне за мен бяха интересни следните два детайла – как всъщност Великобритания не е била особено ентусиазирана за съюз с Русия (заради усещането как последната е заплаха за британска Индия) и в следствие на това колко нестабилна и несигурна е била в началото Антантата. А също и ролята на създаването на Албания за позициите на Сърбия към Австро-Унгария, които обаче могат да се проследят до доста по-отдавна, даже от преди анексирането на Босна и Херцеговина. Също и колебанието на Австро-Унгария за сближаване с България непосредствено след балканските войни заради опастността от проблеми с Румъния и румънското население в Трансилвания. И още завиден брой детайли, за които в момента съжалявам, че нямам навика да си водя бележки и ги забравям. Затова ще взема да спра дотук и просто ще препоръчам книгата на всички интересуващи се от периода.

И съвсем на кратко за финал, „Лунатици“ си заслужава напълно прочита, въпреки големия си обем, който въпреки това изглежда недостатъчен за прегледа на всичките фактори и събития, довели до най-големия военен конфликт до този момент. Професор Кристофър Кларк умело и увлекателно изследва всички от тях, въпреки че още в началото си признава колко са многобройни и всеобхватни и на идеологическо, и на дипломатическо, и на личностно ниво. В личностен план, за втори път след Iron Kingdom Кристофър Кларк ме впечатлява с начина, по който увлекателно и качествено предава огромни количества информация и интерпретацията й. Определено ще се радвам да прочета и други негови книги. Като добавя към всичко това и чисто личният момент, в който ме свари четенот на тази книга и как ми се отрази, мога само да съм доволен, че я има на български и я прочетох.

This entry was posted in books, history, военна история. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *