Убиецът на Шута

Заглавие: Убиецът на Шута
Автор: Робин Хоб
Издател: Бард 2016

Когато за се разчу за първи път, че Робин Хоб подготвя още една трилогия за Фиц и Шута (както в последствие се оказа и че е озаглавена, просто „Фиц и Шута“), честно казано бях леко скептичен. Основната причина беше завършекът на втората трилогия от гледна точка на Фиц, където въпреки няколкото все още отворени сюжетни линии начинът, по който приключи „Съдбата на Шута“, нагледно не оставяше много поле за нови истории на тема Фицрицарин. Е, оказва се, че Хоб е мислела по различен начин и резултатът е новата трилогия. „Убиецът на Шута“ е първата книга от нея.

За самата книга трудно би могло да се каже нещо кой знае какво, затова по-скоро бих я съдил в цялост заедно с останалите две по-късно. Защото, не съвсем очаквано, а може би трябваше да е след “Dragon Keeper” – „Убиецът на Шута“ е всъщност един огромен увод към цялостната история. Въпросният увод разбира се е лесно четивен и използван за изграждане на персонажи и връзките между тях, основно между Фиц и новородената му дъщеря Пчеличка, която всъщност е и най-новият елемент, а именно втора гледна точка. До този момент и шестте книги на тема Фиц действието се водеше изцяло от първо лице и през неговата гледна точка, с изключение на откъсите от пред отделните глави. Сега вече имаме пълнокръвна втора гледна точка, тази на Пчеличка, която дава и малко по-различен поглед отстрани върху Фиц и последствията от някои негови решения, както и върху начина, по който го възприемат околните. По-голямата част от книгата се занимава именно с това – въвежда Пчеличка и изгражда отношенията между нея и баща й. В тази част Хоб блести с начина, по който работи въпросното изграждане на отношения между баща и дъщеря. Почти всички все още живи персонажи от Бък се мяркат поне за малко, някои за да си отидат скоропостижно, други да ги отнесе собственият им път, трети и за повече. Новите поне към този момент за загадка, но Шън и Лант на този етап по-скоро дразнят. Ще видим нататък.

За сюжета няма кой знае какво да се каже извън горното. Реално действието започва почти в края, с появата на Шута в доста съсипана форма и с разкритията, че животът му не се е развил както е очаквал, и че всъщност може би много фундаментално е грешал. За съжаление, историята свършва почти веднага след това с много отворен край, в очакване на втората книга. Въпреки това, „Убиецът на Шута“ е лесно четима, с типичното за Робин Хоб акцентиране върху персонажите и отношенията им, като поне на мен отношенията между Фиц и Пчеличка ми импонираха доста, по ред причини. Дано само Шън не се окаже Малта №2, че няма да е добре. Иначе цялостни изводи – след Assassin’s Fate, която все повече изглежда, че този път окончателно ще затвори страницата Фиц.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *