Червеноризци

Заглавие: Червеноризци
Автор: Джон Скалзи
Издател: Изток-Запад 2014

След приятната изненада със силно забавната, макар и доволно куха извън това „Своенравното хлапе“ решението след това да наваксам откъм „Червеноризци“ не беше особено изненадващо. Да си кажа право обаче, когато излезе преди три години, анотацията на „Червеноризци“ и особено елементът с пародия на „Стар Трек“ не ме вдъхновиха особено, но явно просто е трябвало да дойде подходящият момент.

Самото понятие червеноризци за мен беше непознато, но бързо стана ясно, че въпросното понятие се използва сред трекитата да обозначи най-често безименните статисти, чиято работа в сериала (в частност „Стар Трек“, където въпросните статисти членове на екипажа носят червени униформи) е да загинат по особено зрелищен начин и да осигурят драматизъм, най-често преди рекламната пауза. Текучеството сред такива по правило е огромно, за сметка на винаги спасяващите се по чудо водещи персонажи. Точно в подобна ситуация попада и Андрю Дал, току-що назначен на борда на „Дръзки“, флагман на космическата флота на Общовселенското обединение от XXV-ти век. От самото начало около него се случват странни неща – съекипниците му се оказват експерти в скатаването, когато наколо се появят старши офицери, в последствие това се оказва редовна практика за почти всеки на борда, притежаващ някакъв стаж. Изследователските мисии пък се избягват аксиоматично – винаги в тях участва някой от петте офицера, винаги нещо се случна не като хората, винаги някой или някои младши член(ове) на екипажа загива по особено нелеп и/или жесток начин, а на въпросните старши офицери им се разминава или се намира едва ли не магически лек буквално в последния момент. В отдела на Андрю, ксенобиология, странностите са още повече – загадъчна Кутия, притежавана от екипа там, е пряко отговорна за чудатите и необясними лекове от по-горе и никой не знае как точно тя работи, а един от членовете на екипа е в нелегалност, работещ по „специален проект“ някъде из корабните коридори. От самото начало Андрю намира всичкото това за подозрително, но когато един от постъпилите с него новаци и негов приятел загива нелепо, той и останалите трима такива се заемат да открият истината, с помощта на въпросния нелегален член. А истината е адски шантава и се намира в 2012 година…

„Червеноризци“ е малко по-сериозна от „Своенравното хлапе“, но въпреки това е доволно смешна, въпреки че абсурдността е привидно туширана. Но не съвсем – редица неща, например пътуване във времето, изглеждат невъзможни, но се оказва, че вече са правени от старши офицерите. Досущ като във фантастичен сериал, в какъвто са замесени и нашите хора. Тройната кода в края, развиваща се по наше време на Земята, пък е прекрасен завършек и показва, че явно не само събитията от миналото влияят на тези от бъдещето, ами и обратното е в сила. Даже имаше някой-друг затрогващ момент. Като цяло, „Червеноризци“ е чудесно забавление, изпипано и очевидно писано с кеф, което ми достави голямо удоволстви и ми напомни защо все пак навремето заобичах фантастиката. Вярно, привидно не е особено сериозно, но ако се замисли човек, като нщо да стигне до интересни изводи. А аз за себе си реших, че е време да наваксам със „Стар Трек“, но внушителната бройка епизоди – 726! – от всичките няколко серии, и стари, и нови, продължава да ми действа респектиращо. Но пък преобладаващото мнение е, че “The Next Generation” и “Deep Space 9” са най-препоръчителните за гледане, определено оптимизира множеството.

This entry was posted in books, sci-fi, сатира, хумор. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *