Убийството на художника

Заглавие: Убийството на художника
Автор: Луиз Пени
Издател: Софтпрес 2015

По една или друга причина с чисто криминалния жанр доста от рано си казахме довиждане навремето. Може би защото навремето от Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс (които много харесвам) директно скочих на силно недопадналият ми Джеймс Хадли Чейс, и покрай тази случка пропуснах тоталто Агата Кристи и Реймънд Чандлър. В случая с Луиз Пени да се реша да й дам шанс допринесоха преобладаващо добрите отзиви за старомодно криминале без „мозък и черва навън“ и превишен цинизъм, както и с приятни герои. Не съжалявам.

„Убийството на художника“ е дебютен роман за канадската писателка Луиз Пени и първа от „Разследванията на инспектор Гамаш“. Като дебют страда от някои недостатъци, като например не много забързаното действие, склонност към прекалена описателност и елемент на хаотичност във вътрешния монолог на персонажите, но до колкото чувам, в следващите части това се поизчиствало. Иначе тази първа част признавам, че не успях да отгатна кой е убиецът, отдавам го на липсата на опит в криминалния жанр и на гореспоменатата хаотичност във вътрешния монолог на обитателите на Трите бора. Въпросното име е носено от малко и трудно откриваемо селце в квебекската част на Канада, недалеч от Монреал, където се развива действието. Във въпросното селце е открит трупа на възрастна местна жителка, пенсионирана учителка и художничка, и то непосредствно преди първото й участие в изложба. От Монреал е изпратен екип начело с инспектор Арман Гамаш, който трябва да се пребори с липсата на достатъчно улики, тайните, пазени от местните, както и с подозрението дали картината, подготвена за изложбата, не крие отговора кой е извършителят.

Фактът, че Гамаш не е някой нахакан младок, а опитен и улегнал човек със стабилно семейство и порастнали деца, ме накара да кимам одобрително. Фактът колко позитивистки е настроен, с учудващо изключение към младата агентка Ивет Никол, не толкова. Идеята действието да се развива във френска Канада също ми допадна, а селцето Трите бора сигурно би било хубаво място за живеене, стига да не бяха странностите на местните и сякаш твърде честите „инциденти“ с летален изход. Като цяло, прилично начало, ще пробвам и следващите книги постепенно. До момента в България са издадени още три, на запад – десет, ако не и повече. Както е тръгнало, накрая в Трите бора може да не остане нито един местен жител, ако действието продължи да се развива там.

This entry was posted in books, криминални. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *