Историите на Господаря Ли

Заглавие: Историите на Господаря Ли
Автор: Бари Хюгарт
Издател: Абагар / Абагар Холдинг 1992, 1994, 1995

Отново препрочит, за който ми дойде музата по никои време тази година, и разбира се, става дума за долуизброената трилогия, издадена в България за начало с третата в следния ред:
„Мостът на птиците“ 1994
„Легенда за камъка“ 1995
„Осем ловки демона“ 1992

И разбира се, не ги чета за първи път. Оказа се, че освен хубавото усещане твърде малко други ясни спомени са ми останали, така че си струваше. Вярно улавям се, че все повече зачестявам препрочитите, но за такива на хубави книги е позволено. А трите томчета на „Историите на Господаря Ли“ са точно хубави книги – можело е и да са повече, планирани на били седем, но уви, Бари Хюгарт въобще не случил на издатели и се отчаял до степен да се откаже от писането изобщо след третата.

Самият Бари Хюгарт описва книгите си като „един невероятен разказ за древен Китай такъв, какъвто никога не е бил…“. По-добре от това трудно може да се каже (освен личната ми добавка, че жалко, че не е бил), защото самите книги са уникална смес от детективска мистерия, фентъзи, исторически роман и трилър, гарнирани със щипка хорър тук-там и много хумор почти навсякъде. Господарят Ли от заглавието на поредицата е водещата фигура – стар и доволно впиянчен мъдрец, с лек недостатък на характера, който обаче е надарен с бистър и прозорлив ум и невероятна ерудиция и връзки, стигащи чак до императорския престол. Един същински Шерлок Холмс в китайска носия, който като всеки Холмс си има и своя Уотсън да разказва преживелиците им. В случая ролята на Уотсън се изпълнява от грамадния и наистина силен селянин, наричан Вол Номер Десет (което не му е истинското име, разбира се, а прякор, дължащ се на невероятната му сила и иронията на съдбата да се роди десети син).

Всяка една от трите истории има за вдъхновение действителна история от китайската култура или митология, реализирани по начин, който заслужава само овации. Във всяка една от тях детайлното навлизане в особеностите на китайската култура, обичаи, история и фолклор са впечатляващи и познанието, което Бари Хюгарт демонстрира заслужава да му сваля шапка, и то меко казано. А начинът, по който свръхестественото, митологичното и божественото си проправят път в наглед земното може да послужи за учебник, както и количеството съдържание, изсипало се в скромните под 300 страници за всяка от книгите. Същото важи с пълна сила и за плавното и неусетно преливане от земното и обикновеното към свръхестественото.

„Мостът на птиците“, първата хронологично, започва в селото на Вол Номер Десет насред прибирането на неочаквано богатата копринена реколта. Насред която внезапно избухва болест, поразяваща всички деца в селото между 8 и 13 години и никой друг. В търсене на отговор на загадката как една болест може да брои Вола се отправя към Пекин в търсене на мъдрец, който да им помогне да разрешат загадката и да излекуват децата, и се връща с Ли Као, един от най-интелигентните, ерудирани и мислещи хора в Китай, ако не и първенец във всичко изброено, за когото преклонната възраст не е пречка, а страстта към виното не е порок. Последвалото тършуване на привидно земната загадка се върти из дворци, подземия и тайни скривалища, навсякъде съпътствано от изненадващи обрати и от тайнственият призив „Птиците на Китай трябва да полетят“. А завършекът е едновременно тържествен и затрогващ.

„Легенда за камъка“, втора част, се базира на история от издаваната и на български „Сън в алени покои“. Отново има загадка, този път с убийство в манастир и изчезнал ръкопис със съмнения дали е фалшификат или не. Въпросният манастир обаче е построен в долина с доста тъмно минало и основният заподозрян е Смеещият се княз, пряко отговорен за тъмното минало и мранчата слава на долината. Само че въпросният е мъртъв от близо 700 години.
Най-много ме впечатлиха прибежката през Конфуциаския ад (много подобен на този, който Пратчет измисли в „Ерик“, явно и двата с Хюгарт не са привърженици на бюрокрацията), както и подземията под долината.

„Осем ловки демона“ пък се заиграва с осемте безсмъртни, които се явяват някакъв фундамент в китайската култура. Или не точно с тях, а с осем демона, които те са спомогнали да надвият, които пък демони са част от вярванията на предкитайското население. Всъщност въпросните предкитайски вярвания са в основата на сюжета, който започва банално с убийството на високопоставен мандарин в обикновения свят и с появата на таласъм трупоядец в свръхестествената. Броят на жертвите нараства, като общото между всичките е, че са замесени в контрабандна търговия с рядък и много скъп чай, и че заподозряните изглеждат въпросните осем демона. Този път свръхестественото беше налице от самото начало въпреки факта, че пак изцяло земно престъпление, контрабандата, се преля в свръхестествена гонитба, която постави на кантар съдбата на цял Китай. И тук, и в предните има редица анахронизми, които обаче са така вплетени в текста, че без тях просто няма да е същото.

Като цяло – чудесна трилогия, за която можем да сме благодарни, че някак се промъкна до нас сред ентусиазираното и на моменти доста хаотично издателско наваксване през 90те. Резултат от въпросната хаотичност е фактът, че всяка книга е с различен преводач, което на определени места силно си личи – например едноокия Вон и едноокия Уонг са едно и също лице. Независимо от това, поредицата е силно препоръчителна и звучаща свежо дори и днес. И за финал – не знам защо при превода на първата книга е останало, че действието се развива преди Христа. Всъщност е ситуирано в 7 век от новата ера, за което подсказките са не една или две, най-малкото цитирането на Конфуций, историята на Цин Шъ Хуан и случаят с рижите варвари на Прокопий, дошли да крадат тайната на коприната (последните най-вероятно са ромейски емисари по времето на Юстиниан, за какъвто случай се споменава и във „Велизарий“ на Робърт Грейвс).

This entry was posted in books, fantasy, mystery, хумор. Bookmark the permalink.

One Response to Историите на Господаря Ли

  1. “Ще сключа ръце за молитва и ще се поклоня към четирите посоки на света.”

    Върховна трилогия, уникално фентъзи. И трите книги ми допаднаха страшно много, но ако трябва да отлича една като първа сред равни, това е Мостът на птиците.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *