Априлска жътва

Заглавие: Априлска жътва
Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис 2015

Това е трети пореден сборник с разкази на Бранимир, появил се с помощта на издателство Ибис и всъщност е една от малкото техни книги, която съм си купувал на въпросното – просто young adult вампирските истории не са ми по вкуса. Все пак хубавото е, че са се заели с качествени преиздавия на Стивън Кинг, пуснаха „Отвъд стената на съня“ на Лъвкрафт и подават ръка и на родни автори в лицето на Бранко.

По моему, „Априлска жътва“ е на нивото на предния, „Пустинния скорпион“, но с предимството да няма отявлено слаб разказ вътре, какъвто имаше в предния. Четиринадестте разказа вътре отново са жанрово разнообразни – има хорър, фентъзи, фантастика, но трудно бих казал, че хорърът е чак толкова доминиращ, колкото твърди и самият Бранимир. Но го има, и на места е от типа „мозък и черва навън“, който все още трудно го поглъщам. Тоест, графизъм има достатъчно, че и натурализъм, но в един от разказите, най-специфичният, това по-скоро работи срещу иначе хубавия текст. Налице е и неизменната страст на Бранко към големите пушкала в завидни количества и купища муниции и усърдното им използване. Друго, което отчитам като позитив, е наличието на повече разкази, развиващи се в България – само доказват, че ужасът може спокойно да работи и на родна почва, въпреки че не всичките са хорър.

Както вече стана дума, разказите са общо 14, поединично както следва.

1. Лъстиво сърце – уж хорър, но не непременно. Всъщност фетишът на разказвача беше изненадващо странен и не кървав. Не стана ясно откъде въпросният разказвач знае кой е Аспарух Лешников и продължава да ми е странно до колко се връзва със собственик на бардак в Лас Вегас, но какво пък.
2. Наемник – мрачновато и графично фентъзи, добро като цяло, макар и малко наивно. Все пак се надявам децата да направят кариерата, която гонят.
3. Водният град – поредна постапокалиптична история, за щастие без извънземни, но пък с чудовища. Градът от заглавието е полупотопен под водата, но частите над нея още помнят времето преди. Всъщност, меко казано помнят. А главният герой ще види принципите си поставени под сериозно изпитание.
4. Скрежко – разказ за любителите на котки, и особено на по-специални такива. Едно време бих се изсмял на подобна котешка привързаност, днес не толкова (и все пак продължавам да предпочитам кучета).
5. Големият двубой – най-земният от всички разкази, и този с потенциал да се превърне в най-силен такъв. Едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници, по думите на Бранимир, с доста автобиографични елементи. И без кървища или боеве.
6. Хотел „Макабър” – хорър с леко банален сюжет и прилична графичност. Като текст е изпипан, посветен на без време отишлия си общ приятел Адриан Лазаровски.
7. Сурат пазар – не, все още не става дума за извратен фейсбук. Всъщност е сносен киберпънк с отворен край. Първият от двата предстанителя на sci-fi жанра всъщност е доста добър текст, с далеч не невъзможна предпоставка да се случи.
8. Вярна и единствена – второто типично фентъзи, доста кратко. Варваринът в главната роля е особен с това, че вече е стигнал до етапа на преоценка и кротване в търсене на семейно огнище. Ако успее да си намери подходящата спътница в живота, разбира се.
9. Отмъщение – вторият sci-fi текст, както и заглавието подсказва, това е история за отмъщение на далечна и сравнително забутана планета, която обаче си има типично земни мафиоти да командват парада. Е, главният герой има сметки за разчистване с един от тях. А може би не само с него.
10. № 24 – още един разказ, развиващ се в България и с герои ученици, този път типичен хорър. Интерпретация на темата не всичко е това, което изглежда, като този път става дума за двама учители, пълна противоположност един на друг, но и двата криещи тайни. Първият от тях освен това е съсед на едно от децата.
11. Черните кучета – отново действието се развива в България, тема серийни убийци психопати. По мнение на автора, сигурно най-бруталният текст в сборника. Аз имам известни резерви дали точно той е най-бруталният, но е доволно графичен и черен, досущ като кучетата от заглавието.
12. Самак – съвсем кратка история на ловна тематика, но от гледна точка на дивеча. Но дали е дивеч наистина?
13. Странния случай със съдия Фолсъм – най-дългата история в сборника, издържана в духа на Лъвкрафт, По и Стоукър и адски приличаща стилово на първия. История на тема тайни общества в малко градче, които крият зловещи тайни. Ако беше полирано още малко стилово и го нямаше онзи елемент на графизъм към края, щеше да е най-доброто в сборника.
14. Априлска жътва – disturbing, very disturbing. Всъщност ако човек успее да се абстрахира от количествата трупове, разказът сериозно подтиква към размисъл, и то по не една или две теми. Силно вдъхновен от „Гняв“ на Стивън Кинг и от редицата случаи на стрелба в американски училища, но тук бройката жертви е направо зловеща.

В резюме, споменах, че един от разказите имат нужда от полировка, но всъщност това важи за всичките. Всъщност и една допълнителна добронамерена редакция би им се отразила добре и със сигурност би вдигнала качеството. Не че сега не ми харесаха повечето, но можеха да са и още по-добри. От друга страна, на съпругата ми сборникът й хареса още повече, та може и аз да си въобразявам.

This entry was posted in books, fantasy, Horror, Български, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *