Марсианецът

Заглавие: Марсианецът
Автор: Анди Уеър
Издател: самиздат 2011 / Бард 2014 български превод

Не вярвам да има някой, интересуващ се от sci-fi жанра, който да не е поне чувал за „Марсианецът“. Останалият свят пък най-вероятно е чул за нея покрай екранизацията от миналата година (която аз лично поне до този момент пропускам). Важното е, че книгата нашумя достатъчно, за да не се нуждае от кой знае какви въведения.

Покрай нашумяването май и сюжетът е сравнително познат, но все пак накратко – Марк Уотни е част от екипажа на третата пилотирана експедиция до Марс. Покрай силна пясъчна буря и злощастно стечение на обстоятелствата, Марк се оказва изоставен на Марс, без колегите му от екипажа да знаят, че е оцелял. Сега му предстои да оцелее в крайно негостоприемна обстановка на чужда планета и по някакъв начин да се свърже със Земята, за да го приберат обратно – ако успее. Само че Уотни е твърдо решен да успее, и със сигурност манталитетът му не е на пораженец. Последното е твърде меко казано.

Нужно е да направя едно уточнение – аз лично четох първоначалната версия на английски, тази, която Анди Уеър списвал на блога си и която после пуснал като самиздат през Гугъл (мерси за файла, Крис!). Както се оказа, поне според преводното издание на „Бард“, официално публикуваната версия е доста смекчена като изказ и като добавена политкоректност (то и в първата версия има доста, в редактираната е още повече), като най-яркият пример са липсващите в нея няколко финални страници. От това решение на места книгата губи, другаде – не. Всъщност като литература далеч не е на високо ниво, даже е по-скоро средна хубост с тенденции надолу. Блести обаче на друго ниво – откъм техническа достоверност и реализъм, поне до колкото аз мога да преценя, това е една от най-изпипаните и технологично адекватни книги, на които съм попадал изобщо. До колкото разбирам, по-разбиращите от мен са на същото мнение. И точно от тази гледна точка, привидно досадните за някои детайлни описания на сметки, процеси и как точно се прави това или онова всъщност са много нужни за цялостното въздействие на книгата. Инак просто не би се получило четивото, което е.

Другото, което масово се сочи за плюс, е чешитският характер на Марк Уотни. Меко казано чешитски, всъщност – образът има силно изразено чувство за хумор, саркастично мислене, пиперлив език и хич не си поплюва в изказа и ако се наложи, соленето. В редактираната версия това, уви, е занижено доста, но в тази, която аз четох, Уотни е в целия си пиперлив блясък. На мен в някои случаи това ми дойде в повече, но го отдавам на цялостното не особено високо литературно ниво. Покрай факта, че фокусът е основно върху Уотни, Уеър не си е дал много зор с останалите персонажи, но не мога да пропусна да отбележа чуденето си от доста вулгарния език на шефката на ПР отдела на НАСА. Споменавайки други персонажи – Уотни води основното повествование като аудио дневник, но в някои случаи текстът минава в трето лице, а като се прехвърли действието на Земята или в кораба, е изцяло в трето. Говорейки за НАСА, явно в недалечното бъдеще там нямат проблеми нито с финансиране, нито с мозъци, стига да не ги притискат – видя се като работиха под напрежение как се издъниха и добре, че бяха китайците с тяхната си космическа програма да ударят едно рамо. Изненадващо обаче, за други космически програми не стана дума изобщо. Ако приемем, че руската е в трагично състояние до роля само на превозвач (което Сергей Лукяненко явно беше предвидил в някаква степен още 1997ма в „Студени играчки са звездите“, но го приписа и на останалото човечество), то нищо не се чу за индийска или такава на ЕС. Аз поне се учудих от което, но може и да се дължи на лично моя неосведоменост.

Иначе мнението, че „Марсианецът“ е нещо като Робинзон Крузо на Марс в 21ви век е доста добро попадение и доста точно. Аз лично, от първия момент, в който чух за книгата безкрайно се учудих как аджеба би станал тоя номер с оцеляването, но се оказа, че онзи анонс е бил спестил факта, че експедицията на Марк Уотни не е първата пилотирана, а и редом с това основната стъпка към успешна експедиция всъщност е адски проста и адски логична – всичко извън хората е изпратено там предварително. Което само добавя към гореспоменатата изпипаност. Чух коментари, че Анди Уеър бил коментирал как в някои ситуации си е позволил художествени измислици, но не съм способен да определя къде. Което говори и за собствената ми неосведоменост, и за добрата подготовка на Уеър. Която реално се свежда до „nerd пише книга за fellow nerd-ове“ и това не е лошо. Но някак ми се ще следващият път да вложи малко повече усилия в литературната част. Сега обвиненията, че „Марсианецът“ е повече технически наръчник, от колкото книга, имат основание. А и не мога да кажа, че изцяло ми допадна цветистият изказ – ясно ми е, че повечето хора в неформална обстановка говорят точно така (аз също, разбира се, няма смисъл да се правя на по-католик от папата), но някак не ме ентусиазира перспективата да го виждам и в книгите. Но това е изцяло субективно мнение, което не ангажира никого.

Неоспоримо е обаче, че „Марсианецът“ е от категорията научна фантастика, където „научна“ си тежи на мястото. Дано отново да събуди интерес към космическите изследвания в частност към полети до Марс и сред по-масовата публика, просто защото е необходимо. Личното ми убеждение е, че човечеството в този си вид просто трябва да се разсели в космоса, ако иска да оцелее.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

4 Responses to Марсианецът

  1. Кал says:

    Основната научна недомислица, ако правилно разбрах дискусията „Реквием за космонавтиката“, която водихме в „Иван Ефремов“, е как човешки организъм ще издържи полета до Марс. До момента никой дори не се е опитвал да симулира престой в Космоса с такава продължителност.

    А за оцеляването на човечеството ти препоръчвам да прочетеш интервюто на Ким Стенли Робинсън в новата „Тера фантастика“. Цитирам:

    „В.: Вие често пишете за колонизирането на Слънчевата система. Според вас това ли е логичната крачка за човечеството? Единственият способ да оцелеем е да заселим близките планети и астероидите?

    О.: Не, определено не. Земята е единствената планета, която винаги ще бъде важна за нас. Ние трябва да оцелеем тук. Ако не запазим Земята, останалата Слънчева система със сигурност ще остане празна.“

    (Има и обяснения защо.)

    Цялото интервю е страшен шамар към „техно-оптимизма“, от един от най-научно подготвените автори в света.

    • Филип says:

      Този ти коментар, боя се, е като примамка за много дълъг и подробен разговор по темата, който обаче мисля, че хич не е за писане, а за на живо. Но съвсем накратко – напълно и категорично споделям мнението, че трябва да запазим Земята, и един от начините това да стане е чрез разселване в Космоса. Последното ми убеждение е заради постоянно нарастващото население, което инак не виждам как би оцеляло без доста по-лоши мерки, някои от които вече са “пробвани” през 20ти век. Също така далеч не съм от крайните фанатици на тема “техно-оптимизма”, но и твърдо не мисля, че съм от другата крайност на отричащите, може би “техно-песимисти”. Интервюто ще прочета със сигурност, само да си изнамеря последната „Тера фантастика“ – случайно да можеш да помогнеш с което? 😉

      • Кал says:

        Имаш ли координати на Генерала? Той съхранява не само духа, но и тялото (тъй де, тиража) на Терата – помоли го да те за-/вреди.

        (Пощата му е bash_generala в ABV.)

        • Филип says:

          Имам, да. Но подозирам, че най-лесно ще е просто да изчакам до Таласъмията и на място там 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *