Случаят с бунището за токсична магия

Заглавие: Случаят с бунището за токсична магия
Автор: Хари Търтълдав
Издател: Лира Принт 2003

На запад името на Хари Търтълдав е доста популярно и се свързва освен с произведения в сферата на фантастиката и фентъзито, но и със значителна продуктивност в жанра алтенативна история. В България обаче не знам да е издавано друго освен „Случаят с бунището за токсична магия“, и ако съдя само по него, има и защо да е така.

„Случаят…“ се развива в свят, почти едно към едно с нашия, само дето вместо технология се задвижва от магия. Т.е. вместо софтуер има магуер, телефоните работят с духчета в слушалките, металотърсачите и те, вместо генно инженерство има джинно инженерство, а остатъците от магическите ритуали се изхвърлят на специално обозначени бунища. Освен това и немалко божества и митични и легендарни създания имат преки проявления в света, а други се опитват да се върнат обратно, като концепцията за вярата в тях адски напомня на „Малки богове“ на Пратчет. Извън това обаче начинът на живот е 1:1 с нашия, с бюрокрацията, задръстванията, замърсяванията и политическата ситуация. А също и привидните дребни проблеми, които отприщват лавини, какъвто е и главният сюжет. А именно – Дейвид Фишър, служител (бюрократ, както сам подчертава, действието е от първо лице, с в този случая уви!) на Агенцията за Природно Усъвършенстване в Лос Анджелис, получава неочаквано и твърде рано сутринта, за да е нормално, възложение да провери слуховете за теч от намиращото се в района му бунище за токсични магически отпадъци. Естествено, слуховете са истина, а въпросното изтичане е предвестник на доста по-лоши неща, свързани с деца, родени без души в близост, няколко тежки инцидента, пожари, следи от магически заместители, дето не са точно заместители, а за капак и признаци, че древно ацтекско божество с афинитет към човешки жертвоприношения се опитва да се върна в света и да я подкара както си знае.

Имам спомен, че и преди съм се сблъсквал с подобна, принципно интересна идея, тоест как би изглеждал съвременния свят, ако технологиите бяха заменени от магия, но не и къде конкретно. До колко идеята е успешно реализирана тук е спорно – от една страна божествата и митичните твари и връзката им със света бяха добре направени. От друга, конкретните технологии бяха буквално заменени от магия, едно към едно, и на моменти разликата се губи (много бих искал да видя как се ползва предпазен колан в летящо килимче, например). Същото важи и за изобилстващите паралели с реални събития, включително ВСВ, пардон, втората магическа война – директно взети и „с една боя отгоре“ вплетени тук. Все си мисля, че можеше и по-добре да стане.

По-големият проблем за мен е прекалената кинематографичност. „Случаят…“ е една силно кинематографична книга, до степен да прилича по-скоро на новелизация на криминален филм, отколкото на самостоятелна книга. Като добавим към това скучният и банален главен герой, чийто вътрешен монолог ми беше по-скоро безинтересен, нещата вече хич не изглеждат розови. Освен това имаме като цяло непривлекателни персонажи освен главния, някои са само щриховани, а други са буквано излезли от филм с все клишетата си. Не го харесвам този прийом, сори. За капак на всичко, книгата е по-скоро скучна, от колкото смешна, а смешните моменти не са и чак толкова много. Въобще, разочароващо преживяване, въпреки не особено високите очаквания. Жалко.

This entry was posted in books, fantasy, mystery, хумор. Bookmark the permalink.

2 Responses to Случаят с бунището за токсична магия

  1. Благодаря Ви за доброто ревю! Заинтригувахте ме, чак толкова зле ли е? По-добре да пропусна..Лично аз не понасям клишетата в книги, много ме нервират..

  2. Fire Bg says:

    Добре, че поразрових за инфо преди да я купя… много ме е яд, когато се разочаровам от книга и за това винаги чета ревюта преди да започна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *