Доктор Стъклен

Заглавие: Доктор Стъклен
Автор: Томас Бренън
Издател: Артлайн Студиос 2014

Стиймпънк криминален роман, развиващ се в една алтернативна Великобритания от края на 19 век, която хем изглежда различна от реалната, хем далеч не толкова. Основните разлики са липсата на двигатели с вътрешно горене и наличието на повече парни такива, но това по-скоро присъства за цвят, от колкото да има реална роля в действието. По-съществената е наличието на Свода – огромен мост, построен с цел да свърже Великобритания и Америка със сухопътна връзка. Откриването му предстои след броени дни, само че точно тогава, под колоните на самото начало на моста в Ливърпул е открит обезобразен труп, със странни белези на тила. Матю Лангтън, полицейски инспектор ветеран от бурските войни, се заема с разследването и много скоро започва да се натъква на съмнителни обстоятелства, водещи до загадъчна подземна престъпна мрежа, за която се твърди, че замесените са открили способ да прихващат душата на умиращ и да я затварят в съд, за по-сетнешна употреба, подобна на опиумните заведения. А някъде зад всичко това се прокрадва сянката на мистериозният и смъртоносен Доктор Стъклен, от когото се боят всички занимаващи се с тази дейност. А въпросният не само, че изглежда има интерес към предстоящото откриване на Свода, а изглежда е замесен по някакъв начин в трагичната кончина на съпругата на Лангтън няколко месеца по-рано…

Като цяло, приятно криминале, което обаче сякаш ми харесваше повече, докато го четях, а послевкусът е странен. Не мога да не призная обаче, че атмосферата и описанието на Ливърпул бяха впечатляващи, както и опитът за техническа обосновка на точния процес на конструиране на Свода и съпътстващите го жертви, травми и последици. Стиймпънк елементът, до колкото го имаше, придава специфика на атмосферата и определено бих се радвал, ако имаше по-решаваща роля няместо технологията за прихващане на души на „делваджиите“ (въпросната престъпна мрежа). Травмите и следствията от бурските войни също са умело вплетени. За сметка на това обаче в сюжета имаше няколко бели петна, мотивацията на част от злодеите беше сякаш недоизпипана. Както и развръзката – твърде кинематографична, с твърде много очебодящи пушки на Чехов. И въпреки всичкото това съм по-скоро доволен от романа. Хубаво е, че стиймпънкът все повече придобива популярност и в България, има нещо много симпатично в естетиката му.

От българското издание обаче има какво да се желае. Корицата и оформлението й са много добри, обаче използвана дебела хартия е малко прекалена. Най-големият проблем обаче са многото правописни грешки и предвид липсата на коректор, ситуацията май клони към липса на коректура. Което пък, за иначе визуално изпипано издание просто създава лошо впечатление.

This entry was posted in books, mystery, steampunk, криминални. Bookmark the permalink.

One Response to Доктор Стъклен

  1. Pingback: „Доктор Стъклен” от Томас Бренън – Книжни Криле

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *