The End of Sparta

Заглавие: The End of Sparta
Автор: Victor Davis Hanson
Издател: Bloomsbury 2011

Не помня откъде попаднах на това заглавие, както ми е и трудно да си обясня какво точно ме мотивира да го завърша до край. Месец и половина проточено четене би трябвало да беше достатъчен индикатор, че нещо не е като хората, но пък от друга страна би трябвало да съм се научил досега да зарязвам книги, които ми се опъват. Въпреки че и тук, както и в ред други случаи, накрая все пак нещата потръгнаха.

Както и да е, накратко. „The End of Sparta“, при все заглавието, не описва точно краят на Спарта, а по-скоро началото на края, в рамките на две години, обхващащи периода между битката при Левктра и първия поход на Епаминонд в Пелопонес и Лакония. Разбира се, не е само това, като редом с изненадващо прилично описаната битка е обрисувана и изненадващо интригуваща и наглед правдива (поне до колкото аз мога да го преценя) картина на обществото и реалиите в древна Елада от първата половина на 4 век пр.н.е., като се обхващат, макар и не директно, събития от доста преди това, от Пелопонеската война, през войните с Персия, та чак до полу митичните времена преди това. Привидно военно ориентирана, всъщност огромна част от повествованието се развива в мирно време и нагледно представя какво представлява хоплитът (освен спартанският такъв) по време на въпросното, както и защо войните в Елада са тромави. По страниците шестват, макар и за малко, или са споменати невъзможно количество съвременни или предшественици на събитията, като споменатият Епаминонд, Пелопид, Еней Тактик, Платон, Ификрат, няколко спартански царе, и още една купчина други, като например един македонец назован Мелисос, който почти веднага след появата си става ясно кой е всъщност, а и с него и нероденият му по това време син е свързан най-същественият отклон към бъдещето в повествованието. Всъщност именно тази картина е огромното достойнство на книгата.

Но и това, което не ми допадна и протака четенето също хич не е малко. На първо място е действието, което е откровено бавно, да не кажа и по-силна дума. Особено в периодът между битката при Левктра и началото на похода, шансът да бъде зарязана книгата е сериозен. На второ място са героите. Донякъде логично, главните персонажи не са някой от изброените по-горе или други исторически засвидетелствани персонажи, а двама измислени, Мелон от Теспия и освободената му робиня Нето, които поне мен в един огромен процент от времето просто ме дразнеха колко абсурдно и нелогично се държат и действат. Особено втората, която уж е нещо като пророчица, но действията й понякога противоречат не само на логика, но и на смисъл. Има и едно-две неща на тема философия и свободолюбие (например ролята на питагорейството и цялостната настройка срещу Спарта), които ми се сториха странни, но повече не е редно да коментирам просто защото ми липсват познания да го направя.

Та така. Като цяло интересно, но безкрайно тегаво и тромаво четиво, което на моменти просто ми идеше да зарежа. Може би наистина е крайно време да спра да се насилвам да дочитам книги, които ми се опъват. Дори и когато накрая се окаже, че все пак е имало смисъл от завършването им.

This entry was posted in books, history, history novel. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *