Дим и огледала

Заглавие: Дим и огледала
Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард 2014

С Нийл Геймън така и не успяхме да установим трайно разбиране харесвам ли творчеството му, или не. С настоящата книга също няма да успеем.
„Дим и огледала“ е сборник с разкази, издаден през 1998ма, а у нас пристига с известно закъснение. Това го отбелязвам само за да се знае, че предхожда „Чупливи неща“, което евентуално би обяснило защо на някой би му дошъл с различно качество спрямо Нещата.

Като съдържание, поместени са над 30 текста, като освен разкази има и някаква странна форма на поезия, при която или се е загубило нещо при превода, или е наистина необичайна. Повече трудно бих коментирал, най-вече защото не мога да кажа, че я разбрах. Освен това далеч не всички разкази ми харесаха, а има и някои, в които графизмът определено идва в повече и не биха се харесали на всеки; на мен по-скоро не ми се понравиха. Сред тези, които ми допаднаха по някакъв начин, са:

– „Рицарство“ – който е доста странна вариация на тема намиране на Светия Граал и какво се случва след това.
– „Мостът на трола“ – поредна интерпретация на тема тролове под моста, но в наши дни. Завършекът изненада.
– „Белият път“ – една от двете поеми, които харесах.
– „Промени“ – всичко си има цена, включително и революционните лекарства. И цената не винаги е пари, а страничните ефекти не винаги са приятни или приемливи.
– „„Стария Шогот“, специално“ – чудесен трибют към Лъвкрафт, един от най-сполучливите текстове в сборника, помрачен от проблемите в превода, които можеха да бъдат избегнати с една малка проверка какво вече е издавано от автора. Най-малкото, Ф-то в Х. Ф. Лъвкрафт идва от Phillips, т.е. на български Х. П. Лъвкрафт не е коректно.
– „Краят на света, за пореден път“ – още един трибют към Лъвкрафт, този път през призмата на „Една нощ през самотния октомври“ на Зелазни.
– „Спасителят на плажа“ – адаптация на Беоулф като част от футуристичен вариант на „Спасители на плажа“, и втората допаднала ми поема. Елементи от този текст съм сигурен, че са намерили място в сценария на CGI екранизацията на Беоулф от 2007ма, който сценарий е дело на Геймън.
– „Може да ви ги доставим на едро“ – или защо трябва да си имаме едно наум с промоциите, особено когато ги предлага фирма с не съвсем легална дейност.
– „Живот в стил ранен Муркок“ – текст, писан за сборник, посветен на Майкъл Муркок и неговия Елрик (повече за тях, в предишни постове, има достатъчно). Изненада ме с появата си на български, иначе има и някой-друг биографичен елемент, струва ми се. С начина, по който са преведени някои от имената не съм напълно съгласен, но това, което бих определил наистина като проблем, е заглавието „Виж мъжа“ – всъщност става дума за издаваната и на български “Behold the Man” със заглавие „Ето човека!“. Освен некоректния превод, се губи и връзката с латинското Ecce Homo, откъдето идва заглавието.
– „Сладкишчета“ – кратко, ясно и ударно на тема отношение към животните и моралът в него.
– „Убийствени мистерии“ – най-доброто е оставено за финала. Чудесна криминална и не само история с ангели, божествени сили и първопричини.
– „Сняг, стъкло и ябълки“ – най-шантавата интерпретация на приказката за Снежанка, на която някога съм попадал. Не знам защо се ми навя мисли за вещерът на Сапковски и в частност „Вещер“ и „По-малкото зло“.

Не мога да направя еднозначен извод хареса ли ми сборника или не. Защото редом с гореизброените, имаше и няколко откровено неприятни текста, и немалко, които ме оставиха просто безразличен. Поне засега, измежду книгите на Нийл Геймън, които съм чел, „Книга за гробището“ остава единствената, която нееднозначно ми е харесала.

This entry was posted in Horror, разкази, съвременни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *