Където тегне мрак

Заглавие: Където тегне мрак
Автор: Майкъл Ридпат
Издател: PRObook 2011

Криминален роман, писан от английски автор, развиващ се в Исландия и замесващ в себе си едновременно съдебни дела и банди от Щатите, наследство на древни исландски саги и творчеството на Толкин… Звучи като интересна комбинация, и като цяло резултатът също е сравнително интересен, особено по отношение на основният сюжет.

Магнъс Джонсън, роден в Исландия с истинско име Магнус Йонсон Рагнарсон, е полицай в Бостън, с пълен с драми личен живот, който за капак се озовава в незавидната роля на свидетел по дело за корупция срещу трима полицаи. Залогът в делото е сериозен, засягащ интересите и на латиноамерикански наркокартел, който далеч няма интерес делото да завърши с присъда, а показанията на Магнъс са решаващи за успешен завършек. За да го предпази след като оцелява от два поредни атентата, прекият му началник го изпраща обратно в Исландия, официално по програма за обмяна с тамошната полиция. Само че още в първия си ден там Магнус се оказва замесен в разследване на убийство, и то на необичайна жертва – професор по исландска литература. В хода на разследването се оказва, че има намесена загадъчна и непоказвана пред света древна исландска сага, разкази за която обаче може би са оказали вдъхновение върху Толкин за „Властелинът на Пръстените“. Освен това има купувач за въпросната сага, както и още два загадъчни смъртни случая, които може би са свързани с първия.

Завръзката на действието и криминалната загадка си ги биваше и сигурно щяха да са още по-добри, ако нямаше типичният кино подход да се въвеждат нови персонажи чрез кратки включвания от тяхната гледна точка. Може би съм повреден от Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс, но се долавям, че предпочитам да нямам набор с потенциални заподозрени от самото начало. Което си е изцяло мой проблем, естествено. Какъвто е и проблемът ми с персонажите – нямаше нито един, който да ми стане симпатичен дори и с малко. На обратната страна на медала е превъзходното вплитане на староисландските саги в повествованието и изграждането на загадъчната такава, носеща име на изгубена действителна, но с измислен сюжет, изграждащ приликата с „Властелинът на Пръстените“. Допълнителен плюс заслужава и начинът, по който Толкин, „Властелинът…“ и феновете им са включени в сюжета.

Криминалните романи не са ми най-предпочитаното четиво, особено съвременните такива, което донякъде обяснява и липсата ми на поглед върху жанра. „Където тегне мрак“ си го купих заради връзката с Толкин, сагите и Исландия и ми хареса, та сигурно ще си намеря и преведеното на български продължение. Иначе има и трета книга, която явно още не е издадена в България.

This entry was posted in books, mystery, криминални, съвременни, трилър. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *