Изгубената армия на Камбиз

Заглавие: Изгубената армия на Камбиз
Автор: Пол Зюсман
Издател: Бард 2003

Анотация от корицата (която иначе би трябвало да преразказвам, а не си струва):

„През 523 г. пр. н. е. персийският император Камбиз изпраща през египетската пустиня армия, която да разруши оракула на Амун в Сива. Легендата твърди, че някъде по средата на великото пясъчно море армията бива застигната от пясъчна буря и унищожена. Петдесет хиляди мъже изчезват.
Две хиляди и половина години по-късно един обезобразен труп е изхвърлен на бега на Нил при Луксор; търговец на антики е убит по особено жесток начин в Кайро и виден британски археолог е намерен мъртъв в древния некропол Сакара.
Отначало инцидентите изглеждат несвързани. Но инспектор Юсуф Халифа от полицията в Луксор не мисли така. Тара Мълрей, дъщерята на британския археолог, също. Двамата се оказват замесени в отчаяна битка за оцеляване.
От мистериозния древен йероглифен текст до слуховете за легендарна изгубена гробница в хълмовете на Тива, от проблясващите води на Нил до прашните задни улици на Кайро, Халифа и Мълрей биват въвлечени в един лабиринт от насилие, интриги и предателства. Това е пътека, която ще ги изведе в страшното пусто сърце на западната пустиня и към отвора на една от най-великите загадки на древния свят…“

Винаги съм имал проблем с трилърите като четиво. И той се дължи най-вече на факта, че, с оглед на начина по който се развива действието, персонажите и последователността, ги възприемам като филм, а и те самите в повечето случаи са лесни за екранизиране. Може би не особено подходяща, думата, която бих използвал за да обясня въпросното възприемане, е шаблонност и в някаква степен предвидимост. В почти всички досегашни сблъсъци с жанра трилър в литературната му форма не мога да избягам от сякаш еднакви персонажи, с много сходни цели, характеристики и функции. Същото важи и за хода на действието – не мога да се отърва от усещането, че има нещо като схема как се пишат трилъри, и кое след какво трябва да следва. Иначе четимостта, поне според досегашните ми впечатления, обичайно е на високо ниво но пък послевкусът след четенето, ако е редно така да се изразя, не е винаги е приятен. Разбира се, всичкото това горе, по-скоро си е мой личен проблем (освен това повечето критики биха могли да се отнесат и към ред други жанрове, а и съм наясно, че не е добра идея подобно генерализиране), но донякъде заради него по-скоро избягвам трилърите.

Гореизброените неща важат с пълна сила и за настоящата книга, „Изгубената армия на Камбиз“. По-горе е анотацията от издателя, та относно сюжета само ще спомена, че има и няколко уж неочаквани обрата, които впоследствие си дадох сметка, че не е като да не е можело да се предвидят. И че това, че не съм успял всъщност е добра черта. Както и че дотук съм прекалено негативен. А всъщност книгата въобще не е лоша, чете се бързо и лесно (особено бързо – два полета от и до Лондон бяха достатъчни). Това, което е в огромен плюс обаче, е детайлното познание, което Пол Зюсман демонстрира по отношение на древен Египет – детайлно и същевременно интригуващо, до степен да пожелая да се поинтересувам повече (факт, древен Египет хич не ми е сила и каквото знам е много малко). Всъщност до колкото проверих, Зюсман е бил археолог по образование и професия и вероятно това е обяснението. А египетските история и митове играят важна роля и в сюжета, при все, че той се развива в наши дни. Другото, което е от значение, е ролята на ислямският фундаментализъм и контрастът му с нормалните мюсюлмани – противопоставянето между двете в книгата даже е в някаква степен замислящо.

За финал, съжалявам, ако звуча прекалено негативно, това се дължи на досегашният ми не дотам приятен опит с трилърите като цяло. Този конкретно е хубаво четиво, добре написано и грабващо, без да е някакъв шедьовър. Беше ми интересно и не съжалявам, че го четох, но мнението ми за трилърите си остава непроменено.

This entry was posted in adventure, books, съвременни, трилър. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *