The Dragon in the Sword

Заглавие: The Dragon in the Sword
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Gollancz 2013 (част от „The Eternal Champion“ omnibus)

Проблемът с отпуските е, че ме избива на ударен мързел докато траят. В резултат, разписването на впечатленията ми от „The Dragon in the Sword“ се забави с близо две седмици, но по-добре късно, от колкото никога, а и дъждът навън би следвало да е достатъчна причина най-сетне да седна и да наваксам.

„The Dragon in the Sword“ е публикувана за първи път през 1987ма, след немалка пауза откъм фентъзи ориентация в творчеството на Муркок. 80те години при него са времето на полу-историческите романи с герои рода фон Бек, първите книги за полковник Пият и периодът между двете световни войни, тоест доста далеч от измислените светове и герои, нищо, че фон бековци пак са инкарнации на Вечния шампион – но не винаги. Затова „The Dragon in the Sword“ е изненадваща – първо, че се появява в такъв творчески период, второ, че отново се завръща към Джон Дейкър след 15 години пауза, и трето, че тук присъстващият фон Бек, Улрих, е в ролята на спътник на шампиона.

По същество, „The Dragon in the Sword“ е третият роман за Джон Дейкър/Ерекосе, написан 15 години след „Phoenix in obsidian“, и общо четвърто произведение с него за главен герой (има и една графична новела от края на 70те години, която е спомената и в настоящия роман). Освен върху предните романи за Дейкър, този надгражда и върху някои елементи от „The Quest for Tanelorn“ и споменатата в скобите графична новела, и също така затвърждава впечатлението, че Ерекосе и Джон Дейкър все пак са и различни личности. Иначе новата личност, наложена на Джон Дейкър, е принц Фламадин – съвладетел на един от шестте свята на Колелото (Realms of the Wheel, шест свята, обикалящи около свързващ ги седми). След призоваването си обаче, отново с елемент на грешка и този път с помощта на Тъмния кораб от The Quest for Tanelorn“, Дейкър се озовава не където трябва и се натъква на друг странник сред световете – Улрих фон Бек, прясно избягал от концлагера Заксенхаузен през 1937ма, за опит за убийство на Хитлер. Двамата заедно се оказват замесени в приключение, развиващо се из гореспоменатите светове, а и не само, в търсене на тайнствен меч, в който по погрешка е затворен дракон, способен да преминава през светове, водел със себе си мъжете Eldren-и.

Романът разбира се е директно продължение на „Phoenix in obsidian“ – в началото Дейкър все още е Урлик Скарсол – но освен него, сюжетът здраво стъпва и на събития от първата серия за Корум и окончателно затвърждава по този начин две неща: първо, вече разработената връзка между вадагите от света на Корум с елдрените от при Ерекосе и за капак с мелнибонците на Елрик, и редом с което, тоталната липса на ясен времеви поток в мултивселената. Защото бягството на вадагите/елдрените от света на Корум (покрай инвазията на мабдените, т.е. хората, и за това ще стане дума скоро) се е случило преди векове в настоящето на романа, а основаването на Мелнибоне в същия момент тепърва предстои. Знам, че звучи объркано, но по-подробно би било прекален спойлер. Като сюжет и развитие на романа на мен ми прозвуча по-скоро като генерална репетиция за бъдещите “The Fortress of the Pearl”, “The Revenge of the Rose” и “The Dreamthief’s Daughter”, като с последния има и един доста интересен времеви парадокс относно двамата фон Бек със сходни имена и едновременното им съществуване. Допълнения към мултивселената и концепциите отново има, лордове на Хаоса отново са налице, както и препратки към други серии и герои, а нивото нихилизъм и агресия е най-ниското от всичките книги за Джон Дейкър, както и от почти всички предходни. Четимостта също е добра, близо тристата страници от сборника не доскучават и за миг след леко тромавото начало.

По този начин сериите за трима от четирите най-известни фентъзи инкарнации на Вечния Шампион – Елрик, Хоукмуун и Ерекосе – са приключени. Впечатленията от първата серия за четвъртия – Корум – предстоят, когато успея да си надвия отново ваканционния мързел.

This entry was posted in books, fantasy, multiverse, Непревеждано. Bookmark the permalink.

Comments are closed.