Кралят в жълто

Заглавие: Кралят в жълто
Автор: Робърт У. Чеймбърс
Издател: Дежа Бук, 2014

Ох. Наистина мразя да изпадам в такива ситуации. От една страна „Кралят в жълто“ ми допадна, но от друга доста ме подразни. Всъщност, подразни ме по няколко линии.

Тъй като на повечето блогове и сайтове, отделили място за „Кралят в жълто“ има подробни детайли относно книгата, от мен съвсем накратко. „Кралят в жълто“ е сборник от десет разказа, публикувани през 1895та и като такива, носещи типичното за онзи период усещане в текста. Води се един от прародителите на хорър-жанра и пряко вдъхновение за Хауърд Лъвкрафт, но всъщност е по-близък до Едгар Алан По и така наречената Macabre литература. Което всъщност е от добрите страни, заедно с винаги работещото решение да се оставя колкото се може повече на въображението и подсъзнанието – последното е особено характерно за първите четири разказа, свързани с обща нишка състояща се от загадъчната пиеса, озаглавена „Кралят в жълто“, способна да доведе човек до лудост и умопомрачение. Всъщност това е и най-страховитата част в книгата. На обратния полюс бяха героите – повечето художници, бохеми, хора на изкуството, с типичните за този тип хора поведение и начин на мислене. Което, разбира се, си е лично мой проблем, но наистина грам не харесвам подобни типажи, и не изпитвам много доверие към бохемските натури. Освен това, фокусът рязко се сменя някъде към средата, и мрачната част отстъпва пред романтичната, а към края тотално изчезва. Не мисля, че точно там същия подход с недоизказаното работи по същия начин като в по-мрачните истории.
Накратко за всеки от десетте разказа:
1. Реставраторът на репутации – най-ценното в този разказ, поне за мен, беше двусмислието. Реално той е първият, в който се споменава пиесата „Кралят в жълто“ и един от най-детайлните относно нея, но извън това всичко останало е съмнително, на фона на престоят в лудница и умопомрачението, от което главният герой уж се е бил излекувал след падането си от кон. Тоест практически всичко в него подлежи на съмнение и най-вероятно не е каквото изглежда, включително и представената картина от Америка през 20те години (като е писан разказът, все още бъдеще). Това обаче работи безупречно и разказът наистина е силен.
2. Маската – масово цитираната част от пиесата „Кралят в жълто“ на тема маски е точно от тук и толкова напомня за „Маската на алената смърт“ на По… Иначе основната тема са забранените експерименти и резултатите от тях, които почти никога не са добри. Отново добър разказ.
3. В двора на дракона – може би най-плашещият от всичките разкази, може би и най-добрият. Една църква в Париж (близо половината разкази се развиват в Париж, останалите в Щатите), един зловещ органист и още по-зловещ завършек.
4. Жълтият знак – другият най-плашещ разказ. Въпреки художника за главен герой и романтичната нишка, която този път работи в полза на мрачния завършек, това отново е много добър разказ.
5. Госпожица д’Ис – доста типична история за призраци, която в края на 19ти век може би не е била толкова изтъркана. Но и сега е приятна за четене.
6. Градините пророкови – аз това така и не претендирам да го разбрах. Няколко много странни кратки текста, понякога завършващи досущ както започват, напомнящи на палиндром (в оригинал сигурно още повече). Но поне за мен остават неясни.
7. Улица “Четирите вятъра” – леко странна романтична история с мрачноват нюанс и изгубена любов.
8. Улицата на първия снаряд – развива се по време на обсадата на Париж през Франко-Пруската война. Ако не беше хаотичната романтична нишка и непривлекателните герои щеше да е чудесен разказ, защото картината на обсадения град, гладът и тегобите са много силни.
9. Улица “Света Богородица Полска” – категорично най-слабият разказ. Изцяло романтична история, без интрига, с неприятни персонажи. Не, мерси.
10. Улицата недостъпна – споделя някои общи персонажи с предния, и отново мрачна част липсва. Отново разочароващ.

Най-вече ме е яд, че Чеймбърс не е доразвил идеите си относно пиесата, а се е отплеснал в толкова романтични излияния на художници и бохеми. Съжалявам, но точно артистичен Париж от края на 19ти век хич не ме привлича. Някой ден бих проверил какво точно е натворил Аугуст Дерлет от наследството на Чеймбърс и вплитането му в Ктхулу митоса на Лъвкрафт, но няма да е скоро.

This entry was posted in books, Horror, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *