Phoenix in Obsidian

Заглавие: Phoenix in Obsidian
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Gollancz 2013 (част от „The Eternal Champion“ omnibus)

Втора част от премеждията на Джон Дейкър, заплануван като ултимативна форма на Вечния Шампион и като такъв наясно със съществуването на останалите манифестации, инкарнации и прочие на въпросния. Освен това, изключително приятно old school фентъзи, в духа на най-ранните такива, развиващо се на умираща ледена планета (имам симпатии към ледени светове, не знам защо), което даже завършва сравнително позитивно. И е лесно за четене и една от най-леките и приятни творби на Муркок.

Като сюжет е доста близко до “The Eternal Champion”, и започва близо век след събитията от него. Дейкър/Ерекосе, надарен с дълголетие от Елдрените, е останал да живее с тях и с възлюбената си Ermizhad (това не се наемам да го транслитерирам), в нещо, силно близко до вътрешен мир, нарушаван от време на време от типичните за него сънища. Това продължава до момента, в който интензитета на последните не се увеличава, заедно с едно ново име, звучащо като призоваване – Урлик Скарсол, принц на Южния Лед. И досущ като в предната книга, осъзнава, че това е призоваване, и откликва, но този път не доброволно. В резултат се оказва в друг свят, загиващ, отново нужен за борба с нечовешка раса – но този път нещата са малко по-различни от преди, включително и защото в началото Урлик се озовава не където трябва. Както и краят далеч не е толкова потискащ и тежък като в предната част.

Няколко неща са за отбелязване. Освен, че както написах по-горе, това е една от по-леките и лесно четими творения на Майкъл Муркок, „Phoenix in Obsidian“ е един от малкото случаи, в които той си позволява да се придържа по-близо до тогавашните клишета в жанра, до колкото може да се каже така. Другото, което нерядко е налице в творчеството на Муркок, е присъствието на технологии от забравени и предхождащи цивилизации редом с текущия статут ала „меч и магия“ на света на творбата, които нерядко играят роля в сюжета, включително и тук – до степен летящи машини и радиация. И не на последно място, не спирам да се изумявам колко много действие успява да вмести Муркок в рамките на около 150 страници, което е особено характерно за пред-осемдесетарския Муркок – а „Phoenix in Obsidian“ е публикувана за първи път през 1970та, и затова хем е налице въпросната изпълнена краткост, хем ги няма в такава степен нихилизмът и мракът от най-ранното творчество от 60те години, нищо, че Джон Дейкър/Ерекосе/Урлик Скарсол отново не е най-позитивният образ на света (и пак е по-добре от предния том!).

Бидейки писана през 1970та, „Phoenix in Obsidian“ се вписва съвсем лесно и непротиворечиво в цялата концепция за Вечния Шампион, всъщност тя даже затвърждава някои от идеите в нея. В „The Eternal Champion“ Ерекосе носеше меч, черен на цвят, но без други особености. Тук Урлик се изправя лице в лице, и е принуден от обстоятелствата и съдбата да размаха отново Черния меч, който по характеристики е 1:1 Stormbringer на Елрик, но тук е самата същина на Черния меч, присъстващ под някаква форма при всички инкарнации на Шампиона, дори и не задължително под формата непременно на меч. Без да знае защо, Урлик в началото много се колебае да вземе въпросния меч, и всъщност именно това колебание е представено като част от голямото прегрешение на Шампиона (а не събитията от „The Eternal Champion“!), за което всичките му инкарнации страдат – някога, при някакви обстоятелства, оставащи неизяснени, Шампионът се е отказал от Черния меч и го е захвърлил. Което е непростимо, защото мечът и шампионът са едно… Освен това присъстват под някаква форма конфликтът по оста Ред-Хаос, Танелорн, мултивселената и спомените за различните манифестации на Шампиона, както и яснотата, че цикълът е безкраен и следващото призоваване е неизбежно.

Последното, което си струва за отбелязване относно „Phoenix in Obsidian“ е фактът, че тя се оказа издавана и на български, нещо което изобщо не подозирах. Някъде през първата половина на 90те години, под името „Черния меч“ в едноименния сборник от поредицата SF Трилър. Българското книгоиздаване надали някога ще спре да ме изненадва – подобна изненада беше и фактът, че “The Knight of Swords”, първата книга за Корум също е била превеждана и издавана. Но за нея и Корум когато им дойде времето (т.е. съвсем скоро, заедно с останалите две части от първата трилогия).

This entry was posted in books, fantasy, multiverse, old school, Непревеждано. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *