The Eternal Champion

Заглавие: The Eternal Champion
Автор: Майкъл Муркок
Издател: Gollancz 2013 (част от „The Eternal Champion“ omnibus)

Джон Дейкър е обикновен, нормален земен жител, обитаващ познатата ни земя, със своите си проблеми и незадоволеност. Но за разлика от останалите хора, той е измъчван от особени и ярки сънища, както и от спомени, които няма как да са негови, но въпреки това той сякаш е вътре в тях – сякаш е преживял стотици различни животи, всички до един изпълнени с насилие и ужаси, имащи едно единствено общо помежду си. Неговото присъствие. И когато е необходим, Вечният Шампион ще се появи отново – и това, че Джон Дейкър не е наясно с истинската си същност няма да го спаси.

Това горе е груб и леко пипнат превод на анотацията на „The Eternal Champion“ омнибуса, с който се сдобих наскоро, и който съдържа в себе си трите романа с главен герой Джон Дейкър /Ерекосе – „The Eternal Champion“, „Phoenix in Obsidian“ и „The Dragon in the Sword“. Едноименният роман, обект на този текст, по същество е разширена версия на новелата със същото име от 1962ра, публикувана само в списание. Разширената версия е от 1970та, като е претърпяла ревизия през 1978ма, и почти съм сигурен, преди публикацията на настоящия сборник.

Кой обаче е въпросният Джон Дейкър, и каква е ролята му сред безбройните инкарнации на Вечния Шампион (досега сред писаниците ми е ставало дума основно за Елрик, като такава, както и за Хоукмуун, но на поне две места в този първи роман има изредени инкарнации, за някои от които досега не бях и чувал)? Той е малко особен случай – по думите на Муркок, това е съвременната инкарнация на Вечния Шампион, борещ се с ежедневните проблеми от собственото ни съвремие, т.е. най-чистата по мое мнение форма на ескейпизъм от всичките персонажи. Истински особеното в него обаче е, че за разлика от останалите инкарнации, той е способен да си спомня останалите инкарнации, макар и понякога съвсем бегло или дори само насън, наясно е със съществуването им и постоянно е измъчван от сънища и спомени за тях, както е наясно с факта, че е пионка на съдбата и Космическия Баланс и нищо не може да направи по въпроса. Въпросните сънища, както и ролята им за Ерекосе, всъщност са голямото разширение спрямо кратката новела, в тях се изброяват и останалите инкарнации. Иначе, сюжетно, романът не е нищо особено оригинално, дори и за 62/70 – Джон Дейкър чува в сънищата си името Ерекосе, сякаш като призоваване, накрая осъзнава, че самият той е Ерекосе и се отзовава на призива. Покрай което се оказва начело на силите на човечеството, вплетени в безкрайна кървава война с расата на елфоподобните Елдрени (Eldren) – набедени за жестоки и чудовищни противници. В последствие се оказва, по традиция, че нещата не са такива, каквито изглеждат, и пред Дейкър/Ерекосе се очертава доста неприятен избор.

„The Eternal Champion“ играе съществена роля в цялата светоизграждаща концепция на Муркок. Всъщност, както заглавието подсказва, именно тук през 1962 за първи път се появява идеята на едноименния персонаж, която после ще търпи такова развитие и като такъв ще бъдат преработени или създадени още редица персонажи (преработени например Елрик, Хоукмуун и Ренарк от „The Sundered Worlds“, който пък е първият роман, в който изобщо се споменава думата мултивселена (multiverse) изобщо). Това е също така и първата поява на Ерекосе, който и в следващите си появи ще е същият измъчван от спомени персонаж, до степен на моменти да дразни с постоянното си вайкане и меланхолия. Също така, в някои от другите книги се споменава и за някакво престъпление, предателство, извършено от Ерекосе, в следствие на което Вечният Шампион носи върху себе си и чудовищната отговорност за него. Е, престъплението, за което става дума, се случва тук, и всъщност се приема, че е една от причините романът „The Eternal Champion“ да не достигне популярността на други творби на Муркок. Проблемът е, че бидейки писан в най-ранна форма през 1962ра (сюжетни промени в редакциите през годините няма), когато Муркок няма навършени 25 години, духът на текста е в същата нихилистична жилка като първите текстове за Елрик и свободно се заиграва с теми като расизъм, геноцид, че и оръжия за масово унищожаване. Резултатът е, че книгата е брутална, а завършекът – доста смущаващ.

И въпреки това, под формата на роман, „The Eternal Champion“ е по-добър от новелата от 62ра, но силно се надявам следващите два романа да не са смущаващи като този. Определено съм почитател на Муркок, но понякога мракът и безнадеждността в творчеството му ми идват в повече.

This entry was posted in books, fantasy, multiverse, Непревеждано. Bookmark the permalink.

2 Responses to The Eternal Champion

  1. Alli says:

    Graf Ulrich von Bek and his descendants are a somewhat unusual family in Moorcock’s works, as they function both as an aspect of his Eternal Champion and as a companion to him.

  2. Adriane says:

    The Eternal Champion is a fictional creation of the author Michael Moorcock and is a recurrent feature in many of his novels.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *