България и княз Бисмарк – създателят на модерна Германия

Заглавие: България и княз Бисмарк – създателят на модерна Германия
Автор: Константин Косев
Издател: Захарий Стоянов 2013

Отдавна не съм се чувствал толкова раздвоен в мнението си за книга. Въпреки, че й дадох 4 звезди в Goodreads, трудно бих го аргументирал обосновано, ако се наложи, по ред причини. Реално по-заслужена оценка е три звезди.

Допреди тази книга не бях чувал за автора Константин Косев, впоследствие проверих – според уикипедия той е историк с редица публикации на тема българското Възраждане, освободителните войни и борбата за национална независимост. В частност, ролята на Бисмарк и Германия в разрешаването на Източният въпрос и в частност върху освобождението на България. Според същата статия в уикипедия по темата той има още няколко публикации по темата на настоящата книга, което може би обяснява някои от странностите в нея.

Близо две трети от книгата е посветена на кариерата на Ото фон Бисмарк и на стремежът му за обединение и утвърждаване на Германия като фактор в световната политика. Съществена част в което играе и Източният въпрос, който Бисмарк използва в отношенията си с Русия, и чрез манипулирането на която чрез него се оказва отговорен за избухването на Руско-турската освободителна война от 1877-78. Особено внимание е отделено на събитията, предхождащи и по време на войната, както и на поведението на Бисмарк след примирието и по време на Берлинския конгрес. Последната една трета е една глава, посветена изцяло на въпросните събития, с по-голям акцент върху как те се отразяват на България, но огромният недостатък тук е, че немалка част от текста е едно към едно с предишната част от книгата, до степен цитатите да са същите. Което донякъде би могло да се обясни, ако книгата е компилация от издавани преди текстов, което може да се окаже, че е точно така – в статията в уикипедия от по-горе има връзки към предишни публикации, които някой ден трябва да прегледам, тогава може и да се потвърди. Другото, което намирам за особено голям проблем, е пълното отсъствие на референции кое откъде е цитирано и къде е публикувано – за сериозно четиво това е недостатък, особено като се има предвид, че в поне една от предишните публикации, за които стана дума по-горе, такива има.

Иначе самото изложение е интересно и детайлно, и хвърля различна светлина върху уж добре познати ни събития, които се учат още в ранните класове. Надали е изненадващо, че там рядко става дума за ролята на Германия, особено в тази й светлина. Заслужава си да се прочете, определено, но липсата на референции кое твърдение откъде е взето и на какво се базира е огромна пречка, поне за мен. А е жалко, защото има нужда от такива книги.

This entry was posted in books, history, българска история, Български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *