Пустинния скорпион

Заглавие: Пустинния скорпион
Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис 2013

Брани хич не си поплюва – година и половина след „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, налице е новият му сборник „Пустинния скорпион“. По-кратък като брой разкази от предния, но пък по-обемен, защото едноименния откриващ разказ е по-скоро новела. Аз лично бях най-доволен от факта, че новият сборник е на чувствително по-високо цялостно ниво от предходния, и като цяло Брани се развива и подобрява непрекъснато – поздравления за което! Вече ги няма антиклимактичните финали, и с едно изключение стилът на всеки разказ е поотделно хомогенен и изпипан. Също така, знам, че на Брани ужасите са му на сърце, но смяната на подхода към фантастика и фентъзи работи изненадващо добре. И, всъщност, не, че ужасът отсъства – има го тук и там, и всъщност даже работи по-добре така в един-два от случаите.

И, съвсем накратко за всеки от разказите поотделно:

1. Пустинния Скорпион – откриващият сборника едноименен разказ е най-дългият, по-скоро е новела, и, уви, за мен най-слабият от всичките. Брани сам си беше написал в блога, че работи по този текст от преди 12 години, и, честно казано, личи си – това е единственият текст, който не се характеризира с плавен стил, като двете части, на които е разделен, са на практика съвсем различни. Иначе стилът е уестърн фентъзи, комбиниран с антиутопия и щипка хорър и по думите на автора, повлиян от „Тъмната кула“ на Стивън Кинг (която не съм чел и не мога да кажа повече). Не е лош, но просто си личи, че е писан през дълъг период от време.
2. Кулата в Леденото Езеро – класическа фентъзи история за приключения, тайнствени кули и подземия, елфи, принцове, вълшебни мечове и прочие. Нищо особено оригинално, но изключително приятно за четене. Освен това има потенциал да се развие в собствен цикъл, ако не и роман. И имаше сняг! Останах доволен.
3. Златин и Змеят – първият от двата разказа, вдъхновени от българската митология, този конкретно е и хумористичен, успешно. Приятен разказ, който би намерил място и в някой от сборниците „Таласъмия“. И, Брани, понеже съм сигурен, че ще прочетеш това, да знаеш – по времето на цар Калоян картофите още не са били донесени по българските земи 😉
4. Цикъл – кратка ударна фантастика с пътуване във времето. Приятно се е получило.
5. Бразая – вторият разказ, вдъхновен от българския фолклор, и един от най-добрите в сборника. Вдъхновен от реално съществуващ обичай, за който досега не бях чувал, това е един от разказите с примес от хорър в него, която работи много добре.
6. Играта на Боговете – и това е фантастика, макар и малко нетипична такава, със силно историческа плънка. Напомни ми на „Галактическите хазартни войни“ на Уилям Форсчън, и ако не беше авторовият коментар накрая, може би щях да възнегодувам срещу някои исторически волности вътре. Но в този вид няма нужда от такова.
7. Дракус – кратък фентъзи хорър, вдъхновен от действителната личност на Влад Цепеш. Доста добър.
8. Битка за Вселената – заглавието може би навява мисли за доволно олдскуул фантастика, от най-примитивните, но не е. А и нищо вътре не е каквото изглежда – а аз пък се присетих за старите квартални клубове с игри…
9. Жертвоприношение – реално най-добрият разказ в сборника, поне за мен. Искрено се надявам част от фантастичното в него да се сбъдне, макар по възможност далеч не на цената, която плаща героят…
10. Ще Крача Редом с Теб – военна фантастика и прекрасен завършек на сборника. Друг един от най-добрите разкази, който накрая плавно и неусетно прелива в Лъвкрафтов ужас. Ако и следващият хорър сборник е на нивото на този разказ, то Бранимир вече твърдо трябва да мисли за издател в чужбина.

Като цяло, „Пустинния скорпион“ е чудесна стъпка напред за Бранимир Събев, и силно му желая още по успешна кариера от тук нататък.

This entry was posted in books, fantasy, Horror, sci-fi, Български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *