Златото на краля

Заглавие: Златото на краля
Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог 2010

Анотация на издателството:
Завърнал се от Фландрия, където участва в обсадата на Бреда, капитан Алатристе получава тайно поръчение. Задачата е да набере отряд от наемни фехтувачи и всякакви други представители на подземния свят на Севиля, за да отвлече галеон, натоварен с огромно златно съкровище. Златото трябва да пристигне контрабандно в Испания, а честността и смелостта на Алатристе са гаранция, че дори наетите от него бандити няма да се осмелят да посегнат на него. Сцена на новото приключение на храбрия капитан е красивата и опасна Севиля, дворът с портокалови дръвчета около катедралата, където намират убежище преследваните от закона, тъмниците и моряшките кръчми в Триана, но интригата го отвежда чак до кралския дворец. Срещат се стари врагове и стари приятели, звънят шпаги, в сенките се крият злодеи, но накрая тържествуват приятелството, смелостта и честта.

Четвъртата книга от Приключенията на Капитан Алатристе отново се развива в Испания, но, както стана ясно от по-горе, в южната част – Севиля и крайбрежието покрай Кадис. Като цяло, трудно ми е да посоча нещо по-различно от предишните части от гледна точка на стил, но пък си личи развитието в някои персонажи, преобладаващо по-младите. Действието е по-скоро бавно и описателно, като основните събития са в последните две глави, но всъщност и в предните части беше подобно положението. Нещо, което беше впечатляващо направено, беше описанието на сбирщината, събрана от Алатристе за операцията, както и срещите в кръчмите и на бдението на Никасио Гансуа. Всичките тези пасажи толкова напомнят на пиратско сборище от най-класически приключенски роман, че чак е умилително. Поведението на типажите, също – класически главорези и мошеници, обединени с неписан код на честта и връзките помежду им.

От друга страна, определено си личи, че поредицата е писана в края на 20 век – и четирите книги до момента изобилстват от доста меланхолични и негативни размисли и описания относно ситуацията в очевидно западащата и силно корумпирана Испания от началото на 17 век, за разлика от силното вдъхновение в лицето на Дюма, който (поне в каквото съм чел) не си позволява подобно негативно отношение към Франция и се задоволява да демонизира Ришельо или Мазарини от време не време.

Въпреки горното, до момента съм силно доволен от поредицата, дано Еднорог издадат и останалите части (в Испания има излезли още три), и дано Реверте успее да допише и останалите, които да стигнат до завършека, загатнат за първи път в тази книга и затварящ екранизацията – битката при Рокроа.

This entry was posted in adventure, books, history, history novel. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *