Тигърът на Шарп

Заглавие: Тигърът на Шарп
Автор: Бърнард Корнуел
Издател: Унискорп 2018

Мисля, че името на Бърнард Корнуел вече не е непознато, затова ще си спестя въведения и представяния. Поредицата за Шарп, обхващаща над двадесет заглавия, е това, което го изстреля в да го наречем звездна орбита, а покрай екранизацията е позната и у нас, въпреки че до този момент не е издавана на хартия. Сега вече и това се променя, благодарение на издателство Унискорп. Появата на „Тигърът на Шарп“ поне за мен беше изненадваща и неочаквана, за това, когато я видях изложена на Алеята на книгата миналия месец, не се двоумих дали да я купя. Първо, заради фенщината ми към автора, и второ, защото подобни изненадващи издания не ми се бяха случвали наистина отдавна и сюрпизът си заслужаваше да бъде отбелязан.

„Тигърът на Шарп“ всъщност не е първата написана книга за приключенията на Ричард Шарп. Всъщност тя е написана в средата на 90, даже след първата фаза на екранизациите, обаче като история на самия Ричард Шарп е първа и най-ранна. В този момент Шарп е далеч от това, което ще се превърне в последствие и е просто поредният редник в британската армия, без особен боен опит и на не особено приятно място, а именно – Индия, по време на финалната конфронтация с Типу Султан от Майсор и финалната обсада на столицата му Серингапатам. За Шарп обсадата протича далеч не по най-конвенционалният начин. Осъден на бичуване за удар на висшестоящ (в случай инсцениран от въпросния висшестоящ, за когото ще стане дума и по-надолу), Шарп трябва да понесе цели две хиляди удара, което на практика е равносилно на смъртна присъда. По стечение на обстоятелствата обаче Шарп е свален от ешафода, преди да получи трайни увреждания, по нареждане лично на полковник Артър Уелсли и изпратен на мисия вътре в самия Серингапатам заедно с лейтенант Уилям Лоуфорд. Целта им – да разберат какво се е случило с известен британски шпионин и чичо на Лоуфорд, който е носел ценни сведения за отбраната на града, и по възможност да ги доставят до обсаждащите.

Това реално е бойното кръщене на Ричард Шарп, както и първият му сблъсък с Артър Уелсли, бъдещият херцог Уелингтън, както и първият му сблъсък с винтовките и първа стъпка към офицерски чин. Много неща са първи, факт, но и целта е такава, както става ясно от двата послеслова на Бърнард Корнуел накрая. Сред първите неща е и появата на гадината Обадая Хейксуил, който още дълги години ще тормози Шарп. Определено неприятен образ, той съществува с цел да е такъв и е достатъчно убедителен в ролята си. Иначе самата книга е типичен Корнуел в добра форма, изпипана отлично и четяща се бързо. Авторът сам си признава в края къде е променил истинската история, но както и в останалите му книги, това работи добре. Българското издание също е отлично, може би единственото, което ми се наби на очи даже не е проблем на изданието, а на самия ни език, а именно липсата на адекватен превод на български на думата rifle в нюанса на пушка с нарези по цевта за по-голяма точност. Понятието винтовка не съм съвсем убеден до колко е удачно да се използва в контекста на края на осемнадесети-началото на деветнадесети век.

Аз лично, изключително се радвам, че книгите за „Шарп“ най-накрая се появяват и на български, и искрено се надявам да се продават достатъчно добре, за да се появят и останалите книги, и да стигнем до гвоздеят в историите – полуостровната война и конфликтът с Наполеон. Но до там има доста истории.

This entry was posted in books, history novel, военна история. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *