Огнената кралица

Заглавие: Огнената кралица
Автор: Антън Райън
Издател: Бард 2016

„Огнената кралица“ е трета част от поредицата „Сянката на Гарвана“ и официално завършваща трилогията. Да, реално тя действително е завършек, но при малко по-дълбоко вглеждане отворените варианти за продължение се набиват на очи. Но затова след малко, важното е, че „Огнената кралица“ е все пак финал на тази конкретно сюжетна нишка и поне що се отнася до нея се справя. Донякъде.

Нека обаче този наглед негативен увод не оставя впечатление, че книгата е разочарование. Всъщност добрите страни от предните части са налице, действието този път започва от самото начало и няма плавно въведение, добрите страни откъм военната част отново са налице (моментът, в който създадоха първия полибол на мен поне ми дойде забавен), историята отново е доволно мрачна, но този път може би малко в повече. Героите, през чиито очи проследяваме действието, са отново същите като във втора книга, което отново дава поглед към няколко действия, като този път това не създава дисонанс като във втората част. За около две глави има и шеста гледна точка, като броим и Верниерс, но това е за кратко. Като цяло, позитивите са подобни на предишните две части, но негативите са специфични за тази. За някои от тях вече стана дума, най-вече не съвсем задоволителния завършек. Развръзката на основната сюжетна линия поне за мен ме остави с привкус за недоизпипаност и незавършеност, а нишаните за евентуални продължения са твърде очевидни, за да е умишлено, най-същественият от които е цялостното развитие с Алпиранската империя. Другото, което намирам за незадоволително, е цялостното корличество мрачност. В първата книга беше изненадващо удачен балансът на мрачност, тук вече е изпуснат и натежава доста. Да, войната е гадно нещо, а и не само тя, но в тази трета книга всичкото насилие дойде в повече. Затова и прочитането се проточи повече от другите, и особено спрямо първата, която я изгълтах за няма пет дни.

Иначе историята започва директно откъдето приключи в предишната, след успешното сваляне на обсадата на Алтор, и продължава към цялостното изхвърляне на Воларианската империя от кралоството и ответната контраатака. Разкриват се не едно или две бели петна, някои останали още от първата книга. И все пак, въпреки всичко, краят не покри високите очаквания, оставени от първата част. Дано в евентуалните продължения, които по мое мнение е въпрос на време да се появят, тези недостатъци да ги няма и историята да получи читав завършек. И при все това, не бих броил поредицата за разочарование, напротив, по-скоро доволен съм. Особено в сравнение с някои други, вече истински разочарования.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *