Дракула

Заглавие: Дракула
Автор: Брам Стокър
Издател: Deja Book 2015

Напълно целенасочено, опресняването на „Дракула“ взе, че се случи. И добре, че се случи по този начин, защото първо надгради над хронологичните впечатленията от „Вампирът“ и „Кармила“, и второ, защото се случи с пълно издание, а не с адаптация, каквито бяха изданията от 90те.

Няма да се спирам върху сюжета, който би трябвало да е известен на всеки, интересувал се от темата. Най-малкото, екранизацията Франсис Форд Копола от 1992 е достатъчно близка до оригиналния сюжет и макар да има някои отклонения, дава достатъчна представа за нечелите. Извън това, книгата се развива като няколко паралелно вървящи дневника, напрежението се трупа плавно ведно с действието и по мое мнение е по-скоро готически роман, от колкото чист ужас. Но аз не съм някакъв критерий за експертиза, така че това последното спокойно може да не се взима на сериозно. Хареса ми целият дух на книгата, съвсем в духа на класиките от 19 век, като за моя изненада на моменти получих реминисценции с творчестното на Артър Конан Дойл или дори Дикенс… Извън това, благодарение и на бележките под линия (за тях след малко), не мога да не отбележа какъв огромен ерудит е бил Абрахам (Брам) Стокър. Книгата е изпълнена с референции, алюзии и директни цитати към и от редица източници, включително към Библията, като съпоставката между Дракула и Ван Хелзинг наистина не се набива на очи, но е там. Не съвсем очаквано е бавното темпо на действие, но за сметка на това то служи за постепенно нагнетяване на напрежението, което обаче резултира в не съвсем задоволителна развръзка, поне по съвременните стандарти. Самият Дракула рядко се появява лично, най-силно е присъствието му в първата част на романа, развиващ се в самата Трансилвания, но като постоянно надвиснала заплаха присъства навсякъде, дори и когато още не е идентифициран като надвиснала заплаха.

За пореден път се случва да не намирам нужда да пиша повече, но и тук случаят е такъв. „Дракул“ отдавна е класика, родител е на цели жанрове, и като такъв е източник на безброй клишета, които обаче тук, в един от първообразите си, работят отлично. Затова и препрочитът определено си заслужаваше. Добри думи заслужава и изданието, което четох – твърди корици, качествена хартия и отлични и детайлни обяснителни бележки. Би било прекрасно, ако повече класики се сдобият с подобни издания. А за мен стигнах до извода, че ми става все по-интересно да се задълбая още повече в корените на готиката и ужасите.

This entry was posted in books, Horror, Готически. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *