Кръвна песен

Заглавие: Кръвна песен
Автор: Антъни Райън
Издател: Бард 2015

„Кръвна песен“ песен, първата книга от трилогията „Сянката на гарвана“, се оказа приятна изненада и рядък пример за съвременно фентъзи, което да ми допадне. След гредите с Абъркромби, Уийкс и Ротфус, творението на Антъни Райън е второто много силно начало на поредица, редом с това на „Барутния маг“, което не само да ми задържи вниманието, но и да ми хареса.

В посвещението в началото Райън споделя колко се е повлиял от Дейвид Гемел. Не се наемам да кажа до колко е така, защото не познавам достатъчно творчеството на Гемел (всъщност реално никак, ако трябва да сме съвсем откровени), но вместо очакваната мрачност и самотен героизъм получих изцяло военно ориентиран сюжет, вярно, с един-единствен главен герой, през чийто поглед се запознаваме със света. А сюжетът, начинът по който се развива, отношението между персонажите и военната част силно ми навяха асоциации с Бърнард Корнуел.

Иначе историята не е най-оригиналната на света – отново имаме персонаж, който е по-специален от останалия свят, откъснат от семейство и подложен на тежко обучение. В рамките на това продължило години обучение и годините след това обаче светът се разкрива постепенно в особеностите си, събитията се случват главоломно и така добива смисъл и втората времева линия, в която Вейлин Ал Сорна, въпросният главен герой, разказва историята си, или поне тази част от историята си, която е преценил за подходяща за разказване, на историк от намиращата се на юг от родното му Обединено Кралство Алпиранска империя пет години след края на злополучното нашествие на кралските войски там. Но докато дойде този момент има време и немалко събития да се случат, които ще разкрият на Вейлин не малко неща – неизвестни подробности за родителите му, за кралството, за Ордените на вярата и останалите религии в кралството, до колко всъщност е обединено, както и за неочакваните способности, които притежава, както и за наличието на дебнещ в сенките враг. А също и ще го научат на доверие, приятелство, дълг и лоялност, както и на ред по-сложни неща, като власт, политика и бъдеще. И не само.

Ако трябва да бъда съвсем обективен, извън интригуващата история, приличното, но не най-добро развитие на персонажите, умерената и далеч не прекалена доза мрачност и лекият начин на написване, „Кръвна песен“ трудно може да се похвали с нещо друго. Но и това е достатъчно за едно грабващо и интригуващо четиво – на мен ми отне около четири дни да я изгълтам, но все пак беше и ваканционен период. Надявам се само не дотам добрите неща, които чета за продълженията, да не са изцяло верни.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *