Португалски морски новели

Заглавие: Португалски морски новели
Автор: Сборник разкази, различни
Издател: Издателство „Г. Бакалов“ — Варна 1978

„Португалски морски новели“ е четвъртата колекция от морски разкази, с която се сблъсквам, отново с помощта на Читанката. За щастие, за разлика от скорошния сблъсък с испанските представители, португалската колекция все пак е малко по-интересна и разнообразна. Това обаче не е съвсем очевидно в първата половина, която се състои от точно две произведения – „Странствуване“ от Фернау Мендиш Пинту и „Рибари“ от Раул Брандау. Първото е история от края на 16 век и до голяма степен носи духа и стила на времето си – време на открития и нови земи, в случая пътешествия в Китай и Япония. Все пак е малко тромав текст за четене, но интересен и до немалка степен покриващ каквото си представям като чуя морски пътешествия. Вторият обаче поне на мен ми дойде като мъчение – дълъг, хаотичен, без ясен сюжет и силно потискащ. Колкото по-скоро го забравя, толкова по-добре.

Нататът обаче положението се подобрява, макар че много искам да разбера по какви точно критерии са подбирани разказите. От оставащите 14 разказа шест са общо от двама автори, като трите на Жозе Лоурейру Боташ са сякаш най-впечатляващото в сборника – дори и мракът в тях е добре описан и не натежава, до колкото го има. Трите разказа на Вашку Бранку и те са от мрачния порядък, без много оптимизъм в тях, но пак са добре написани. Всъщност тъгата, безнадеждността и потиснатостта са във фокуса навсякъде и основно те ме карат да се чудя за критериите на подбор. Поне нещо весело за контраст да имаше, но единственото, което не може да мине за мрачна творба е „Пещерата на тримата братя“ от Ферейра ди Кащру, чиито финал обаче разваля добрите впечатления до немалка степен.

Все пак, „Португалски морски новели“ е по-добър сборник от испанския му вариант, но не стига нивото на френския сборник. Определено обаче ме остави с по-добри впечатления и не съжалявам, че го прочетох. Чудя се обаче, дали и останалите сборници ще са пълни с толкова безнадеждност и потиснатост. Не че ми пречи като цяло, даже в умерени литературни дози върши чудеса, но като се прекали натежава.

This entry was posted in books, мореплавателски, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *