Книга на тайните

Заглавие: Книга на тайните
Автор: Ерика Суайлър
Издател: Софтпрес 2015

Очаквах тази книга да се окаже поредна тийн-драма, която да дълбае в проблеми, които отдавна са ми чужди или в някои случаи откровено неприятни. Вместо това получих една изненадващо лека екскурзия в света на магическия реализъм, със съвсем скромни дози фантастичност и даже в някаква степен зрели герои, главният от които даже ми допадна. Обичам такива приятни изненади.

Главният герой, за който стана дума, е Саймън Уотсън, библиотекар във все по-затъваща библиотека в крайбрежен град в североизточните щати. Останал сирак, живее в непрекъснато доразпадащата се семейна къща на склон над самия бряг. Един прекрасен ден, насред останалите си проблеми, получава загадъчна и напълно непозната му книга, разказваща историята на отдавнашен пътуващ цирк. Всъщност книгата се оказва дневник, в който Саймън открива имената на няколко жени от собствения си род, споделящи една и съща съдба, споходила някога и майка му – удавили са се на 24 юли. Саймън се заема да разреши загадката, допълнително притискан от сроковете – 24 юли наближава, а отчуждената му сестра току-що се е заърнала у дома и е много вероятно да е следващата жертва.

Като втора сюжетна линия върви и историята от дневника, за пътуващ цирк от края на 18 век, в който изведнъж попадат няколко наистина странни екземпляра, всеки със собствено тайни в миналото, но сплотени заедно от нуждата да оцелеят. А оцеляването зависи от представленията на цирка. Два от тези екземпляра се залюбват и резултатите не закъсняват… Тази сюжетна линия на моменти даже е по-интересна от първата, но не постоянно.

„Книга на тайните“ не е шедьовър, но е приятна и лека за четене, леко докосваща митологични и не съвсем теми (русалки, карти таро), а историята с пътуващия цирк кой знае защо ми навя спомени за „Хъкълбери Фин“. Сред героите изненадващо нямаше неприятни такива, а Саймън даже е симпатичен с проблемите си, и фантастичните такива, и със съвсем реалните с намаляващите бюджети за библиотеки, нуждата от редуциране на разходи и заместването на човешки длъжности с компютри. Някак си, трудно е да не му влезе в положението човек.

This entry was posted in books, mystery. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *